Вълк в овча кожа

Българската християнска общност преминава през един от най-болезнените периоди на своята история. Макар че много хора ще се разочароват със сигурност, когато научат кои от църковните лидери са били обвързани с бившата Държавна сигурност, процесът по огласяване е необходим. Българинът заслужава да знае на кого се изповядва и на кого се доверява. Българинът заслужава да знае кой е този човек, който се осмелява да говори за морал и принципи от амвона.

Признавам си, че към тази тема подхождам изключително емоционално. Поради две причини. Първата е ясна.  Според мен огласяванeто на църковните водачи  – ченгета стои в една по-различна категория от предишните огласявания. Едно е да си например политик, който е бил обвързан с ДС, едно е да си собственик на радио или телевизия, обвързан с ДС.  Ние много по-лесно можем да си представим един аморален политик, аморален журналист… някак си думата „морал“ стои по-странично от дейността на тези хора – не казвам, че е маловажно това (да не вземе някой да ми изтълкува думите погрешно)… Но при религиозните общности ситуацията е съвсем различна! Църквата е тази, която в сравнение с всичко друго е най-силно обвързана с понятия като „морал“, като „етика“…  В сравнение с журналистите, с политиците… обществото изисква най-много от тези, които се зоват свещеници, които се зоват пастири. Въобще – с какво право ти си застанал пред амвона и говориш за скромност, за благоприличие, при положение, че цялата ти дейност е лъснала пред обществото и ти си опозорен?!?

Втората причина е, че аз имам личен досег с една протестантска църква, за която от години упорито се говори, че ръководителят й е бил агент на ДС.  Няма да споменавам името й поради очевидни причини. По същите причини ми се наложи да премахна последните три публикации от собствения си блог – трябва да се признае, че дори и в съвременното пост-комунистическо общество съществуват религиозни общности, в които се донася за даден човек пред трети лица… и аз съм бил неприятно изненадан да научавам какво съм правил, как съм го правил от хора, които въобще нямат никакво отношение към моята особа и към това, което съм правил. Виждал съм невероятни, ужасяващи неща, които включват дори разрушаване на семейства – и това в посткомунистическа България. Как би могъл да предотвратиш всичко това, ако самите лидери на църквата не са морални? Поради тази причина аз реших да млъкна за известно време … макар и не за много дълго, защото знаех, че в един момент комунистическото минало на нашите църкви ще лъсне пред обществото.

И така, нека да видим какви са добрите и какви са лошите новини до този момент. Да, вярвайте ми, че има и добри новини – новини, които изключително много ме възрадваха.

Но първо почваме с лошите новини – а тях всеки вече ги знае… 11 от 15-те митрополити от Светия Синод са агенти на Държавна сигурност… Дори и аз не вярвах, че числото е толкова голямо… Представях си към 5-6, но 11 от 15 – това е абсолютен позор.  Не казвам, че останалите четирима, които не са сътрудничили, са цвете за мирисане. Дядо Николай, който излезе чист от прокобата на ДС, е същият този митрополит с Ролекс-а и охранителите си, който нашумя с твърдението си, че идването на Мадона може да е причина за потопяването на кораба Илинден и който получи Златен Скункс от Господари на Ефира – щракнете ТУК, за да изгледате видеото. И колкото е да е странно, тази скръбна ситуация обяснява защо Българската православна църква като институция не оказваше духовна подкрепа на България след 1989 година, не бе коректив на властта и се изказваше само по теми, които разединяват, а не обединяват българската нация.

Слава Богу, има и добри новини… Комисията по разкриване не е успяла да установи принадлежност в три религиозни общности – сред които и силно уважаваната от мен Евангелска методистка епископална църква. За тези от Вас, които не знаят – това е същата църква, от която идва просветителят Петко Славейков и който с помощта на д-р Лонг правят първото пълно издание на Библията на модерен български език. По време на тоталитарния режим Методистката църква е била гонена, нейните пастори били изпращани по затворите, а сградите й – отнемани. Аз съм израстнал в Плевен и като малък помня Кукления театър, който се помещаваше в сграда, която някога е била собственост на ЕМЕЦ.  Едва дълго време след големите промени тези отнети сгради започнаха да се връщат на законните им собственици. Трябва да призная, че имам изключителното удоволствие и чест да познавам служители – методисти – и това са едни от най-моралните хора, които познавам. След като излезе информация, че сред тях в днешно време няма ченгета, аз изключително много се възрадвах – и мога да кажа, че дори това компенсира разочарованието ми от БПЦ.

Проверките обаче продължават и аз предчувствам, че следващите изненади няма да са толкова приятни. Все още предстоим да научим кой какъв е бил в Съюза на Евангелските Петдесятни Църкви в България, а това е много важно, защото в България едно голямо мнозинство от вярващите са именно Петдесятни.  Предстои да видим кой какъв е бил и сред Българска Божия Църква и Обединени Божии Църкви.  С неохота трябва да се признае, че през последните седмици се разигра една доста любопитна драма  по случая със СЕПЦ, която започна на уебсайта pastir.org със заглавие  „Отворено писмо на п-р Вениамин Пеев“. В това писмо г-н Пеев пише следното: „Настоящето ръководство не се е разграничило от миналото. В СЕПЦ продължава приемствеността на пасторите-ченгета като един неписан закон“.  С други думи – очаквайте да излезе много плява…

Основният въпрос, който седи пред нас е:  дали ще се промени нещо, след като излезе кой какъв е? Един не по-малко маловажен въпрос е: Откъде да сме сигурни, че тези хора не са били привлечени в тоталитарните структури на НРБ насила – ами ако те са се покаяли вече,  защо изобщо трябва да разравяме стари бунища?

Предстои да направя следното пояснение – разравянето на „старите бунища“ въобще не би следвало да има за цел да нарочим някого като абсолютен грешник, който трябва да бъде изгонен от църквата незабавно… Но изваждането на досиетата помага да определим кой е достоен да бъде църковен лидер и кой не.

В този ред на мисли отговорът на втория въпрос е ясен – ако хората са се „подхлъзнали“ и са се покаяли по-късно, никой няма да им оспори свещеното право да стъпват в църква… Това няма никакво отношение към тяхното спасение или неспасение… Но това би следвало да има тежест относно заемането им на ръководни постове…

А първият въпрос беше : Дали ще се промени нещо? Има два варианта – да или не, единият вариант е свещениците и пасторите-агенти да излезнат с обяснението: „Покайвам се, простете ми“… и всичко да си продължи по старому. Опасявам се, че именно това ще стане – ето например в-к „24 часа“ излезе с публикация: „Владиката Калиник поиска прошка за ДС„… Ето, Християнството иска да прощаваме, защо да не продължим по същия път, както преди, амин!

Но ако се замислим малко ще разберем, че подобно поведение не може да бъде класифицирано като истинско разкаяние. Отново се обръщам към написаното от г-н Пеев, който прави изказване във връзка със СЕПЦ, но аз смятам, че бихме могли да отнесем същото и към света на всички църкви! Защо никой не поиска прошка преди огласяването на досиетата? В случая ние имаме следното: прошка ПОСТ-ФАКТУМ, която няма никаква морална стойност. Подобно „покаяние“ съществува като инстинкт за самосъхранение, което дори змията би проявила, ако ни ухапе и натиснем главата й с тояга – или пък когато престъпникът, след като чуе присъдата си, моли също за прошка.

Затова не можем да допуснем да съжалим служителите-ченгета и да ги толерираме, ако останат на ръководни постове, но има и още нещо… Нека да им бъде даден шанс искрено да съжалят за постъпката си и да се покаят, до края на живота си ще имат този шанс, но… те не бива да заемат повече ръководни постове. И Библията е категорична по този въпрос!!! Когато в Новия завет Апостол Павел пише към Тимотей, сред посланието има едно специално изискване – към епископите и дяконите – справка 1 Тимотей 3:1-16:

Освен това той трябва да се ползва с добри отзиви и от външните, за да не падне в укор и в примката на дявола….

Забележете какво е изискването тук – вярно e – преди това има други изисквания – „да е непорочен“, да е „мъж на една жена“, да е „самообладан“, да е „разбран“, „порядъчен“ – всичко това всеки нормален човек изисква от своите свещеници, пастори, служещи, епископи…

Но има и още едно изискване – трябва да има добри отзиви от външните.

Така аз бях изумен да науча, че има проповедници, които говорят с възмущение от амвона за това, че едва ли не политиката от църквата не трябвало да се определя от външните, от т.нар. „Войнстващ атеизъм“ – представете си – външните, външните – тези езичници, тези ГРЕШНИЦИ нямали право да определят кой да е лидер на църква и кой не…

Който мисли така, да си отвори отново Библията и ако твърди, че е истински вярващ, да чете внимателно: „трябва да има добри отзиви и от външните“, не става иначе! Това е така, защото църквата като институция е обърната към външните – тя трябва да разказва на хората „благата вест“ и да предлага определен изпипан модел на поведение, както и да възпитава ценности у хората. Няма как да стане това, ако човекът, който стои отпред, вече е компрометиран. Обществената нагласа днес е такава: хората се гнусят само като чуят думите „ченге“ и „доносник“.

Така че – може човекът, който днес е в расо, в лъскав костюм и проповядва – може и да се е покаял истински, може да съжалява за това… Но той вече просто не е достоен за службата си, защото името му е компрометирано. И е логично да си подаде оставката за това.

Мисля, че достатъчно много се изказа и достатъчно много се изписа по въпроса с досиетата и църквите. Засега ще спра дотук.

Когато бях кандидат-студент преди шест години, не се колебаех кой ВУЗ да избера за своето обучение. В края на краищата придобих степените „бакалавър“ и „магистър“ в Софийски университет. Днес, след като научих, че Христо Стоичков ще бъде удостоен със звание „почетен доктор“  (или още „доктор хонорис кауза“) от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, с ръка на сърцето си казвам – добре, че никога не съм изявявал желание да уча в ПУ. Ако бях отишъл там, днес щях да се срамувам от университета, който ме е обучил.

Според информацията от Дарик явно причината за удостояването на Стоичков с това звание е неговият успех като футболист и че подкрепата му е ценена  и търсена при организацията на обществени и държавни актове. Явно е стартирал проект за Спортен комплекс на университета. Моите извинения, но според мен това не е достатъчно основание, за да наричаме Стоичков „доктор“, пък било то и хонорис кауза. Аз не отричам, че Христо Стоичков е един успял, дори велик българин. Но неговите постижения са в спорта, а не в областта на науката. Не отричам, че е достоен за носител за наградите „Златна обувка“ и „Златна топка“. Това са изключително престижни футболни награди и браво на човека за това. Но извинявайте – всяка жаба да си знае гьола. Сигурен съм, че дори само познанията на Стоичков по английски език (самтаймс люн, самтаймс уин) не са достатъчни, за да успее да напише самостоятелно научна публикация в международно списание.

В този ред на мисли считам, че удостояването на Христо Стоичков с това звание е изключително възмутителна постъпка, от която аз се чувствам лично обиден. Не може аз и млади хора като мен да се потим над учебници, за да учим в университет, да придобием степени „бакалавър“, „магистър“… че после да ходим по конкурси и да полагаме изпити за докторантура и да се мъчим да трупаме публикации и да пишем дисертации… докато други хора, които, макар и велики в други области, нямат нищо общо с науката и научната дейност.

Разбирам също така, че физкултурничеството е днес на почит. Дори в политиката. Не мисля, че мога да се сърдя на обществото за това – очевидно на хората се харесва един мачо, активен състезател по карате с черен пояс, да „оправя България“. Очевидно такава е ценностната система на хората -  днес учените не са чак толкова популярни и поредното откритие за това как еди кой си ген кодира еди кой си ензим не впечатлява хората, за разлика от един пич с големи мускули, който пъшка над успоредката.

Не отричам, че спортът има допир с науката – иначе нямаше да има списания като Medicine and Science in Sports and Exercise. Не отричам, че науката е изиграла своята огромна роля в подобряване на спортните постижения. Не случайно има Спортна академия, която обучава спортни треньори, спортни журналисти, учители по физкултура и кинезитерапевти… Но самите спортисти в голямата си част ( в това число и Христо Стоичков ) не се занимават с научни изследвания и научна дейност. В този ред на мисли физкултурничеството няма място сред точните научни дисциплини. Ако ли пък Христо Стоичков наистина има принос в треньорската дейност и основаването на школи – ами нека тогава Спортната академия да му присъди звание, а не ПУ. Последното според мен е срамно – особено за университет, който има традиции в областта на точните науки.

Когато обявих на широк глас, че на президентските избори на 23 октомври ще гласувам за Светльо Витков, разните му там псевдоморалисти веднага ми скочиха. „Как може“, казват те, „да гласуваш за този простак?“, и добавят с фалцетно гласче: „Та той псува, да му се не види, ПСУВА!“

Всъщност, мога да се замисля за няколко причини, поради които да подкрепя Витков. Че Синята коалиция няма кандидат-президентска двойка – това се подразбира, но не е основното…

Първата, за която се сещам, е че съм от поколението, което е израстнало с Хиподил в детските си години. Така че Светльо ми е симпатичен (не в „педерасткия“ смисъл на думата) по подразбиране. Познавам текстовете на групата доста добре. В песента си „Хиподили“ и аз съм  припявал рефрена „Живей за своя сметка“… И да ви кажа правичката, Светльо с този рефрен може би е най-искреният кандидат президент, за който бих гласувал. Защото на мен ми е омръзнало да гласувам за хора, които се кандидатират все „от името на народа“, или „в името на европппппп…ппп…ейските интереси“ , пък накрая действат от името на собствените си интереси. По-добре да гласувам за някого, който си признава, че живее за своя сметка от самото начало.

По-нататък.  Относно псуването… Попаднах на един блог, в който авторката пише защо не би гласувала за Светльо.  Доста ме издразни, че авторката казва, че изразът на Бойко и на Светльо е простоват. Моите уважения, обаче изказът на Светльо е на светлинни години пред този на Боко! Боко просто така си го може… докато Светльо покрай цветущите си изрази казва доста умни неща… В този ред на мисли, за псуването – предполагам, че всички можем да псуваме, обаче никой от нас не е станал известен заради това, нали? Ако Светльо е станал – то определено не е поради псуването… Хареса ми един коментар на читател на „Дневник“ – и той обяснява достатъчно добре как един псуващ Светльо в същото време казва и умни неща и си спечелва симпатиите на хората.  Просто има разлика между простотия и пародиране на простотията. Но разбирането на това изисква време и е част от израстването на човек, от превръщането му от малко момче в зрял мъж (или от момиче в жена).  Светльо е рядко срещан талант – пародирането на всяко аномално явление е присъщо нему.  Сега се води пародийна кампания -  но тя ще протече по доста оригинален начин и няма място за сравнение между Светльо и Венци … и Кулеков и Бойчев. Всеки, който е от поколението „Хиподил“, съзнава това!

Сега, за хомофобията и за това как Светльо Витков спортувал, за да не „изпедерасти“. Хайде де, нима наистина си мислите, че Светльо признава, че ако престане да спортува, ще си легне с някой чичка? Я да си берете лайката… Става въпрос за едно съвсем друго „изпедерастяване“, едно нравствено „изпедерастяване“, което няма нищо общо с гейовете и лесбийките. Проблемът е, че покрай цялото ни това седене на компютъра, ходене по молове, затънали в ежедневните си проблеми, това, че не виждаме по-далече от собствения си нос, е довело до едно масово нравствено „изпедерастяване“.  До такава степен, че ние не можем да отстояваме своите позиции, своите виждания, и своите принципи – прочее, ако го направим, ние ще нараним нечие друго право на друг човек, който иска да защитава собствените си интереси, а той може и да не го направи, защото ще нарани нечие друго право и т.н… Ние сме се превърнали в общност от толерасти – толерантност до „изпедерастяване“.

Какъв ли би бил светът, ако всеки беше достатъчно смел, за да може да отстоява собствените си интереси? По-добър може би. Щеше да има повече караници, може би щеше да се стига до сбивания- – дори в определени моменти до анархия  – но в края на краищата по-добрите идеи щяха да изплуват на повърхността и да побеждават.  А подобен тип анархизъм си е съпътствал пънк културата винаги. Така Светльо Витков наистина е оригинален, а не част от статуквото.

Затова – моята бюлетина е №20 – за Светльо Витков.

Изминаха над две години, откакто ГЕРБ детронира БСП и ДПС от властта.  За мен това е безвъзвратно отминал миг, но като един млад човек продължавам да си спомням с умиление как се подготвяхме за изборите, как агитирахме хората да гласуват за всичко друго, само не и за БСП, как лично аз подкрепях Синята коалиция. Всичко това отмина безвъзвратно. „Играта им свърши“, както беше изписано на един от сините лозунги. Вярно е, че играта свърши – поне за БСП и поне на думи. След това започна циркът, наречен управление на ГЕРБ. Цирк, за самия който аз имах големи надежди, но които надежди не се оправдаха… През последните няколко месеца имаше няколко събития, които показаха нагледно и просто как ГЕРБ не могат да се справят с критичните проблеми в България. Събитията в Катуница бяха черпакът, който преля тенджерата. Но не за Катуница ще ви разкажа в тази публикация.  А за това как политиците от ГЕРБ в продължение на две години бавно и методично рушаха интелигенцията и научните среди в достатъчно изстрадалата ни България.

Тук е коректно да кажа, че очаквах, че политиците от ГЕРБ ще бъдат доста равнодушни към проблемите на интелигенцията и на научните среди в частност. Все пак почти всички политици са такива – равнодушни. Нито Бойко Борисов е различен, нито Симеон Дянков, нито Росен Плевнелиев, нито никой… В техните очи не пламти огън, когато евентуално заговорят за наука. Но, да си призная, не бях изненадан от това. Това, което обаче не очаквах, е че същите тези политици бяха не просто равнодушни, а направо безпощадни към българската интелигенция и се стараеха да я стъпчат постоянно. Но в същото време не мога да призная, че те са изключително добри в следването на старата максима „Разделяй и владей“. Те успяха да разединят народа на малцинствена интелигенция и останала част (справка- тук). Към тази „останала част“ естествено принадлежи и работническо-селската класа, която е основна част на твърдия електорат на ГЕРБ. Именно тя не разбира науката. Именно за нея мантрата „магистрали, метро, спортни зали“ е достатъчно основание, за да подкрепя ГЕРБ. А що се касае до малцинствната интелигенция – тя просто не е нужна на ГЕРБ. Тя е излишна. Тя знае само да критикува. А Бойко мрази критика. За него всеки, който го критикува, създава напрежение. А той „отговаря на напрежението с пътища“ (справка-тук).

Дълго време си мълчах. Предостатъчно дълго време. Мълчах си, защото се страхувах, че без ГЕРБ отново ще дойдат БСП и ДПС на власт. Много хора дори сляпо продължават да подкрепят ГЕРБ, защото ги е страх, че ако те се махнат, Станишев и Доган ще се върнат на бяла кобила. Само че след толкова време аз не мисля, че вече имам право да мълча по въпроса единствено заради собствената си солидарност с тях срещу БСП. Аз ще критикувам ГЕРБ. Аз ще критикувам настоящото правителство в публичното пространство без страх – защото ГЕРБерите окончателно загубиха моето доверие и за мен това е достатъчно. Дълго време чаках Бойко да открие между пътищата и някоя друга научна лаборатория. Е, изчака ми се чакалото. Направих справка в Гугъл с простите ключови думи  „Бойко открива лаборатория“. За да ви улесня, препращам ви към резултатите от самия Гугъл. Последните публикации са от 2 февруари 2010 година, когато последната открита лаборатория е била в сградата на Централната лаборатория по обща екология. От тогава насам – нищо свършено, освен стандартната мантра „магистрали, метро, спортни зали“.

Войната срещу интелигенцията започна още в същата година, след като ГЕРБ спечелиха мандата. Първо те се насочиха към най-лесната и най-уязвимата институция – БАН. Обществените настроения към БАН са ясни от години, обаче Симеон Дянков просто намери подходящия път да разруши докрай и малкото останало уважение на обществото към учените в БАН с циничния израз „в БАН са феодални старци„. Мотивът на Дянков бил, че науката се правила основно в университетите. Разбира се, това не означаваше, че правителството на ГЕРБ подаде ръка дори и на университетите. През изминалата 2010 година нехайството на правителството към университетското образование даде своя зрял плод. Тогава имах късмет да живея в Студентски град. Предвидените средства за наука бяха достатъчно орязани, че СУ „Св. Климент Охридски“ не можеше да поеме задълженията си към Топлофикация. Като резултат ние, тогавашните студенти, бяхме лишени от топла вода и бяхме принудени да се подмиваме като животни. В 21 век! Никой не се трогна от това. Ръководството на СУ и правителството си подхвърляха реплики. От СУ казваха „не можем да платим парите за парно“, а от правителството – „не можем да ви дадем пари“. Потърпевши бяха студентите.  Заради това, че имат нещастието да живеят държава, в която има пари за километри магистрали и спортни зали, но никога няма пари за подпомагането на образованието и науката. Но студентите срещнаха всичко друго, освен и съчувствие. Ако БАН-аджиите са феодални старци, то студентите са алкохолици, които киснат само по дискотеките и си заслужават съдбата. Това е покълнало в съзнанието на „работническо-селската класа“. Електоратът на ГЕРБ. Аз съм съгласен, че има и такива, които са в София за всичко друго, но не и да учат. Но защо покрай тях трябва да страдат и тези, които са учили съвестно? Когато се случи изцепката с топлата вода, аз учех за магистърска степен. И завърших с успех над 5.75!!!

Към края на 2010 година последваха серия от протести с цел запазването на бюджета на науката и осигуряване на достойно заплащане на учените. Всичко свърши с привидното успокоение на ГЕРБ с думите „БАН няма да се бута“ и „СУ няма да затваря врати“. С което родилните мъки на интелигенцията да постигне нещо по въпроса свършиха безславно. Започна година 2011- годината на магистралите, на метрото и на спортните зали…  Година, в която ГЕРБ започна да залага изключително на своята рейтингова политика, на неща, които не засягат малцинствената интелигенция, а „пролетариата“… Аз не казвам, че трябва да имаме лоша инфраструктура. Аз не казвам, че не ми се пресича на чисти улици.  Но трябва ли да се превръщаме, както казва проф. Боян Биолчев, в „държава, която строи магистрали по всички европейски стандарти, които свързват големи градове, пълни с простаци по всички световни държави?“ И трябва ли едното да е за сметка на другото – развитието на инфраструктура за сметка на образование и наука?

Аз мисля, че не… Но като ми пееш, Пенке ле, кой ли пък те слуша? От известно време наблюдавам, че Бойко Борисов се изказва доста ласкаво за Бай Тошо – справки „Тодор Живков има трайно място в историята„  и „Ако направим и една стотна от построеното от Тодор Живков, би било огромен успех„. Бойко определено се учи от социализма. А социализмът е научил обществото, че добрите и „двигателите на прогреса“ са тези, които се бъхтят нон стоп – работници и селяни. А пък учените и интелигенцията – те попадат в графата „вся остальная сволочь“. Поради това в обществото се лансира идеята, че учените са белобради старци, които по цял ден си клатят краката и нищо не правят.

На фона на това се появяват самите политици от ГЕРБ, които достатъчно добре знаят, че обикновения човек мисли, че на България „наука не й требе“.  Науката не може да се пипне,  таксиметровият шофьор не може да подкара колата си по нея…  нито може да се изяде. Какво значение има, че в България все още се намират успели учени, които имат десетки статии и стотици цитирания? Какво от това, че науката е инвестиция за бъдещето, ако хората искат хляб и зрелища тук и сега? Науката и културата не са нито хляб, нито зрелища. Една спортна зала и един мол не могат да заменят една лаборатория, но кой има нужда от лаборатории? А от театри? А от опера?

Та да си дойдем на думата… Дойде време и аз да кажа тежката си дума относно това за кого ще гласувам. Мисля, че вече стана ясно защо не мога да подкрепя Плевнелиев поне на първи тур – защото той е от същото ГЕРБерско тесто… Не мога да подкрепя и Калфин, защото никога не бих допуснал да гласувам за БСП. Сред останалите кандидати никой няма шанс, пък и никой не ми вдъхва доверие, че ще защитава интересите на интелигенцията.

Затова моят избор е следният – ще гласувам за Светльо Витков от Хиподил. Уви, излиза, че той е кандидатът, който е най-много в час относно това каква е политическата ситуация в България. В една от първите песни на Хиподил се пее: „Ние сме бригада зидаромазачи и комунизма ще построим“. Каква тънка ирония… Същата работа е и с ГЕРБеризма… Него ще го построим по същия начин. С мистрията, лопатата, с асфалта и магистралите… А за интелигенцията – уви, за нея в България просто няма място… Не и докато България ще се управлява от желанието на пролетариата, който просто иска да си шиба „помиярката“ и да си трае…

ПП:… с този постинг въобще не целя да засегна зидаромазачите

-Робърт Грийн Ингърсол, „Боговете”, 1872 г.

Ако има човек, който ме е оформил като скептик, то това е Робърт Ингърсол. Бих могъл да кажа, че го уважавам много повече от съвременните скептици – дори много повече от Ричард Доукинс и Стивън Хокинг. Думите на Робърт Ингърсол звучат страшно! Те са като словесен нож, много по-остър от този на Доукинс и десетократно по-остър от този на Хокинг. Но нещо друго ме изумява повече относно този позабравен писател. Ингърсол е живял през 18-ти век… Ако днешните скептици звучат убийствено през 21 век, помислете си в каква среда е живял Ингърсол. Докато нашата държава е била несъществуваща, докато българинът е бил под ударите на Османската власт, докато ние сме се борили за независима църква, докато нашите мислители са били вярващи, докато Петър Берон е изнасял доклад на тема „Всемирният потоп и последиците от него”… Робърт Ингърсол в една свободна, но богобоязлива Америка се е осмелил да се обяви като агностик и да критикува фундаментални вярвания…

Не е ли достоен за възхищение?

Сега ви представям една лекция от Робърт Ингърсол. Лекцията е посветена на доктрината за ада.

….

ДАМИ И ГОСПОДА. Идеята за ада е родена, от една страна, от отмъщение и бруталност, а от друга страна, от страх. Според моите разбирания американският народ е твърде смел, твърде благороден, твърде великодушен, твърде възвишен, за да вярва в тази позорна догма за вечен адски огън. Аз не уважавам никой, който вярва в нея. Аз не уважавам никой, който я проповядва. Аз не уважавам никой, който замърсява детското съзнание с тази позорна лъжа. Аз не уважавам никой, който добавя към трагедиите на света и тази страшна догма. Аз не уважавам никой, който поставя този вечен облак, тази вечна сянка над сърцето на човечеството. Аз искам да бъда честен с вас. Аз не харесвам тази доктрина, аз я мразя, презирам я, отричам я. За много дълги години начетените  хора от Християнството са изучавали религиите на други страни в света, религиите на хиляди, които са измрели. Те са изследвали религията на Египет, изследвали са религията на Гърция, на Рим, на Скандинавските страни. Сред руините на тези религии начетените мъже от Християнството са настоявали, че тези религии са без основа, лъжовни. Когато начетените хора преминаха през религиите на други страни, те обърнаха вниманието си и към нашата религия. Чрез същия начин на разсъждаване, чрез същите методи, чрез същите аргументи, с които те изследваха другите религии, те преобърнаха наопаки и днешната религия. Защо? Всяка една религия на този свят е дело на хората. Всяка една! Всяка книга е написана от човек. Хората са съществували преди книгите. Ако книги са съществували преди хората, тогава бих допуснал, че има такова нещо като свещено писание.

Според моите разбирания човекът е сътворил всяка една религия и всяка една книга. Има и още нещо, към което искам да прикова вашето внимание. Човек никога не е притежавал идеи, и никога не би притежавал идеи, ако не ги получи от неговата околна среда. Всяка идея, която човек има в този свят, идва от природата. Човек не може да си представи нещо от нищо. Вие можете да си представите животно с копито на бизон, с торба на кенгуру, с криле на орел, с човка на птица, с опашка на лъв, но всяка част от това чудовище ще сте я заели от природата. Всичко, за което се замислите, всичко, за което си мечтаете, ще е взаимствано от природата – всичко! И няма нищо на тази земя, което да произлиза от други сфери. Човек е измислил всяка една религия на този свят. И защо? Защото всяко едно поколение предвещава напред знанието и вярванията на хората във времето, в което са създадени, и във нито една книга няма никакво друго познание освен това на хората, които са я писали. Във нито една книга няма познание за друго време освен за това, за което е писана. Варварите са създавали и винаги ще създават варварски религии. Варварите са създавали и винаги ще създават идеи в хармония с тяхната околност, и всички религии на миналото са създавани от варвари – всяка една от тях! Ние създаваме религии днес. Ние създаваме религии утре. Казвам това, за да потвърдя, че ние променяме религиите, религията днес не е религията от преди година. Какво я е променило? Науката, образованието и растящото сърце на човек. Ние създаваме тези религии всеки ден, и в зависимост от това до каква степен се цивилизоваме, ние подобряваме религиите на бащите си. Ако религията преди хиляда години е толкова несъвместима с днешната, каква ще бъде след още хиляда години?

Ако продължим да правим същите набези върху правоверието, които правим през последните 25 години, какво ще бъде то след 50 години? То или ще трябва да бъде върнато в обръщение до тогава, или няма да бъде легитимно средство. Това ми показва, че всички казват истината – за другите! Защо? Представете си, че г-н Смит трябва да каже на г-н Браун, че той (Смит) е видял труп да излиза от гроба, и когато го е видял за пръв път, той е бил покрит с трупни червеи, но впоследствие трупът се променя със здрава, красива плът. И тогава представете си, че г-н Браун казва на г-н Смит – „Аз видях същото с очите си. Аз бях в гробището един път и видях един мъртвец да възкръсва”. Тогава Смит ще каже на Браун „Ти си лъжец”, и Браун ще каже на Смит „И ти си лъжец”… какво ще си помислите? Би било просто – Смит никога не е виждал такова нещо и поради тази причина не е повярвал на Браун. Ако обаче Смит е виждал такова нещо и Браун го е потвърдил, тогава Смит би намерил подкрепа в своята теория и би отчил Браун като един от основните свидетели. Вместо това обаче той казва: „Ти никога не си го видял”. Когато един мъж казва „Аз бях на планината Синай и там срещнах Бог, а друг човек му е казал „Аз пък бях на тази планина и там срещнах великия Брахма”, а Мойсей казва „Това не е вярно” и оборва това, което е казал другия, другият пък би могъл да твърди, че Мойсей никога не е виждал Бог – това е в моите очи  доказателство, че нито един от тях не говори истината.

Всяка една религия е обвинявала друга религия за това, че другата е абсолютна лъжа, и все пак, ако някой човек е виждал чудо с очите си, неговият ум би следвало да бъде податлив на това да вярва на друг човек, който е видял същото нещо. Истината лежи в доводите и в неумолимия път на всички закони в природата.

И сега, ние си имаме религия. Поне някои хора си имат. Аз не се преструвам, че имам религия. Аз вярвам във живота в този свят – това е моята доктрина, да направя всеки щастлив. Сега, нека бъдещето се погрижи за себе си и ако някой ден докосна бреговете на друг свят, аз ще бъда готов и нетърпелив да си намеря доходна работа като всеки друг. Сега, ние имаме в тази страна религия, която е проподявдвана осемнадесет столетия, и пропорциите са следните – колкото повече вярата в религията е ставала по-силна, толкова мъжете са ставали по-подли и по-зли, и обратната пропорция – докато хората са преставали да вярват, те са ставали справедливи и благотворящи. И ако те вярват днес по същия начин, по който са вярвали някога, аз нямаше да мога да говоря в Ню Йорк. Поради студенината и нелоялността на църквата аз имам своето право да проповядвам, и аз отдавам на църквата дължимото. И така, днес имаме религия. Каква е тя? Те казват, че обширната Вселена е създадена от божество. Аз не знам дали това е вярно или не. Те казват също, че ако не беше първият грях на Адам нямаше да има никакво зло в света, и ако нямаше зло нямаше да има грях в  целия свят, и ако нямаше грях нямаше да има смърт. От моя страна аз се радвам, че има смърт в света, защото това ми даде шанс. Някой трябваше да умре, за да се освободи място за мен и когато моят момент да умра дойде, аз бих желал някой друг да дойде на моето място. Но независимо дали има друг живот или не, дали има някакъв Бог, който да ми даде това, аз ще му благодаря от дъното на душата си, защото целият ми живот е бил радост. Сега, те казват, благодарение на първия грях всички хора са предназначени за вечен ад. И всичко това, защото Адам е наш представител. Еми, аз винаги съм считал, че моят представител трябва да живее по същото време, по което и аз. И винаги съм считал, че аз трябва да имам някакъв глас при избирането на представителя си. И ако аз имах право на глас, никога не бих гласувал за стария джентълмен, наречен Адам. Сега – с цел да предпази човек от ужасяващия ад на вечността, сам Исус дойде на този свят в плът, и за да знаем пътя към вечно спасение той ни даде книга, а тази книга се нарича Библията. И където тази Библия е била четена, мъже веднага са почвали да си колят гърлата. Където и да е обикаляла тази Библия, хората са си измисляли инквизиции и инструменти за мъчения, и са започвали да се мразят един друг с цялото сърце. Но на мен ми е казвано, на всички ни е казвано, че тази Библия е основата на цивилизацията. Аз  пък ще ви кажа, че тази Библия е основата на ада, и ние никога няма да се отървем от идеята, че е боговдъхновена книга. Сега, какво ни учи Библията? Аз няма да говоря за това какво ни учи този или онзи проповедник,  въпросът е: „трябва ли човек да бъде пратен във вечен ад поради това, че не вярва Библията да бъде дело на милостив баща?” и отговорът на този въпрос е да я прочетем. Тъй като много малко хора четат Библията, аз ще ви прочета няколко пасажа. Това е книгата, която се чете в училищата, за да направи децата ни благородни и добри, това е книгата, която трябва да четем на децата, за да имат представа от милост, благотворителност и справедливост. Как Библията ни учи на милост? Сега ще бъдем честни. Аз чета: „Ще упоя стрелите Си с кръв, И мечът ми ще яде меса с кръвта на убитите и пленените, начело с вражеските първенци (Второзаконие 32:42).” Много добър старт за един милостив Бог! „За да гази кракът ти кръв и езикът на кучетата ти да има дял от неприятелите ти (Псалм. 68:23). Отново: „Но Господ, твоят Бог, ще ги предаде и ще ги притеснява много, докато бъдат унищожени (Второзаконие 7:23)”.

„Иисус и с него всички способни за война излязоха внезапно против тях при Меромските води и ги нападнаха.И Господ ги предаде в ръцете на израилтяните, и те ги разбиха и ги гониха до велики Сидон и до Мисрефот-Маим и до долина Мицфа на изток, и ги избиха, тъй че от тях не остана никой, който да оцелее (и избяга).И постъпи Иисус с тях тъй, както му каза Господ: на конете им преряза жилите, а колесниците им с огън изгори.В същото време Иисус, като се върна, превзе Асор и царя му уби с меч (Асор пък беше по-преди глава на всички тия царства);и избиха с меч всичко живо, що беше в него, като предадоха (всичко) на заклятие: не остана нито една душа; а Асор той с огън изгори.И всички градове на тия царе Иисус превзе, и царете им с меч изби, като предаде всичко на заклятие, както бе заповядал Моисей, раб Господен;
обаче, ни един от градовете, разположени по хълмовете, израилтяните не изгориха, освен само Асор, който Иисус изгори.А всичката плячка от тия градове и (всичкия) добитък си разграбиха синовете Израилеви; а всички люде избиха с меч, тъй че всички бяха изтребени: не оставиха (от тях) ни една душа.Както бе заповядал Господ на Своя раб Моисея, тъй Моисей заповяда на Иисуса, а Иисус тъй и направи: не отстъпи нито от една дума във всичко, що бе заповядал Господ на Моисея.Тъй превзе Иисус цялата оная планинска земя, цялата южна земя, цялата земя Гошен и низините, и равнината, и планината Израилева, и низините (покрай планината),от планина Халак, която се простира към Сеир, до Ваал-Гад в Ливанската долина, при планина Ермон, и всичките им царе хвана, порази ги и изби.Дълго време Иисус воюва с всички тия царе.
Нямаше (ни един) град, който да сключи мир със синовете Израилеви, освен евейците, жители на Гаваон: всички те с бой превзеха;защото от Господа беше това, дето те ожесточиха сърцето си и с бой посрещнаха Израиля, – за да бъдат предадени на заклятие и да няма за тях помилване, а да бъдат изтребени тъй, както бе заповядал Господ на Моисея.В същото време пристигна Иисус и порази (всички) енакимци на планината, в Хеврон, в Давир, в Анав, по цялата планина Иудина и по цялата планина Израилева; Иисус ги предаде на заклятие с градовете им.От енакимци не остана (ни един) в земята на синовете Израилеви; останаха само в Газа, в Гет и в Азот.Тъй превзе Иисус цялата земя, както бе говорил Господ на Моисея, и я предаде Иисус за дял на израилтяните, след като я подели между колената им. И земята се успокои от война. (Исус Навин 11:7-23)

Сега, представете си, тези описания са дадени за армия с цел превземане, а хората са изтребени просто заради това, че са се били за домовете си. О, милостиви Боже! Старият завет е пълен с проклятия, отмъщения, ревност, омраза, варварщина и бруталност. Сега, нали и за момент не си мислите, че тези думи са написани от най-милостивия Бог. Недейте откъсвайте сладкото цвете на набожност, за да го смажете със суеверие. Не вярвайте, че Бог е заповядвал убийствата на невинни жени и беззащитни бебета. Не позволявайте на това суеверие да ви превърне сърцето в камък! Когато за нещо се твърди да бъде написано от най-милостивия Бог, но написаното нещо не е милостиво, аз го отричам и казвам, че то никога не е написано от него. Аз ще живея на базата на стандарта на аргументите, и ако размишленията ми на базата на аргументите ме водят към гибел, аз по-скоро ще отида в ада с аргументите, отколкото в рая без тях.

Сега учи ли ни Библията на политическа свобода, или наместо това учи на политическа тирания? Учи ли на човек да се съпротивлява на потисничеството? Учи ли ни за възможността да освободим от трона на тиранията коронования крадец, който наричаме крал? Нека да прочетем.

„Нека всяка душа да се покорява на властите, защото няма друга власт, освен тази от Бога, и всички власти са от Бога” (Римляни 13)

Всички крале, принцове, управители, крадци, грабители които имат авторитет са поставени там от вечния баща!

„И всеки, който се съпротивлява на властите, се съпротивлява на заповедите от Бога”

И когато Джордж Вашингтон се е съпротивлявал на властта на Джордж III, той се е съпротивлявал на силата на Бог. И когато нашите бащи са казали „съпротивата срещу тиранина е покоряване на Бог”, те са фалшифицирали Библията.

Аз отричам тази мизерна доктрина. Когато мечът на въстанието се вдига за пазенето на правата на човека, тогава аз съм въстаник. Когато мечът на въстанието се  вдига, за да даде на човек свободата, да му даде всички негови права, аз съм на страната на това въстание. Аз отричам, че тези правила са узаконени от Най-Великия, владетелите са хора, а президентите и другите са служители на хората. Целият авторитет идва от хората, а не от някаква въздушна аристокрация. На базата на тези текстове от Библията, които прочетох, се крепят троновете на Европа и това са думи, повтаряни през вековете от безмозъчни крале и безсърдечни кралици.

Дава ли Библията права на жените? Хуманна ли е Библията? Как е третирана жената – като трябва да бъде третирана, или като варварска? Нека да видим.

„Жената да се учи мълчаливо и в пълно подчинение” (1 Тим 2:11)

Но ако една жена знае нещо, нека да пита нейния съпруг. Представете си невежеството на жената, която има само този източник на информация.

„А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, но нека бъде мълчалива. Защото Адам е най-напред създаден, а след това Ева” (Защо, великолепна логика!)

И Адам не беше подлъган, а жената беше подлъгана, беше в престъпление (Великолепно!)

„Но аз бих искал да ви кажа, че главата на всеки мъж е Христос, главата на жената е мъжът, главата на Христос е Бог” Така, да кажа, има толкова много разлика между жената и мъжа, колкото между мъжа и Христос. Това е свободата на жената.

„Защото съпругът е главата на жената, както Христос е главата на църквата, и той е спасителят на тялото”

Хубаво! Дори Спасителят не постави мъжа и жената наравно. Мъжът може да се разведе с жената, но жената не може да се разведе с мъжа, и съгласно Стария завет, майката трябва да моли за прошка за това, че е майка на бебета. Великолепно!

Ето нещо от Стария завет:

„Когато излезеш да воюваш против враговете си, и Господ Бог твой ги предаде в ръцете ти, и вземеш от тях пленници, и видиш между пленниците жена добролична, и я възлюбиш да я вземеш за своя жена, тогаз да я заведеш у дома си; и тя да обръсне главата си и отреже ноктите си” (Второзаконие 21:10-12)

Това е във връзка със самозащитата, предполагам!

Тази свещена книга, тази основаваща книга за човешката свобода, или за морала – учи ли ни на извънбрачни връзки и многоженство? Прочетете тридесет и първата глава на Числа, 21 глава на Второзаконие, прочетете за благословения живот на Авраам, за Давид или Соломон, и тогава ми казвайте, че свещеното писание не учи многожество и извънбрачни връзки! Езикът на този свят не е достатъчен, за да опише позора на многожеството, той прави мъжа звяр и жената камък.И все пак това е доктрина в Библията! Доктрина, защитавана от Лутър и Мелантон. Тя отнема от езика ни сладки думи като татко, съпруг, жена, майка, и ни връща обратно към варварщината, пълни нашите сърца с пълзящи, мазни змии от страст.

Учи ли ни Библията за наличието на дяволи? Разбира се, че да. Тя ни учи не само за наличието на добро същество, но и за наличието на лошо същество. Доброто същество трябва да има дом, този дом се казва рай. Лошото същество трябва да има дом, този дом се казва ад. Този ад се предполага, че трябва да е по-близко до Земята, отолкото би ме било грижа да е, и да е населен от духове, призраци, хобгоблини, ужасяващите образи на представата на невежеството и страха, и Библията учи за съществуването на ад и този голям дявол и тези малки дяволчета.

(…)

Сега, слушайте Новия завет, носител на огромна радост за всички народи!

„Слуги, покорявайте се на господарите си по плът със страх и трепет, в простотата на сърцето си, като към Христа” Ефесяни 6:5

Великолепна доктрина.

„Слуги, покорявайте се на господарите си с пълен страх, не само на добрите и кротките, но и на опърничавите,  защото това е благоугодно, ако някой от съзнанието за Бога претърпява скръб, като страда несправедливо” 1 Петрово 2:18-19

„Слуги, покорявайте се на господарите” е поздравът на най-милостивия Бог към някой, който работи за нищо и получава по голия си гръб удари на камшик като заплата за добре свършена работа.

„Слуги, покорявайте се на господарите” е поздрав към човек, който се отправя към изхода, последван от свирепи кръвожадни хрътки и е насочил погледа си към северната звезда. Тази книга трябва да бъде четена в училищата, за да могат нашите деца да заобичат свободата! (Хаха)

Какво казва същата тази книга за правата на мъничките деца? Нека да видим как те са третирани от „най-милостивия Бог”:

Ако има някой син упорит и непокорлив, който не слуша гласа на отца си или гласа на майка си, и те са го наказвали, но той не ги е слушал, тогаз отец му и майка му да го хванат и да го заведат при старейшините на града му, и при портата на мястото му, и да рекат на старейшините на града му: Тоя наш син е упорит и непокорлив: не слуша гласа ни: разкошен е и пияница.Тогаз всичките человеци от града му да го убият с камене, и да умре; и да отмахнеш злото отсред си; и всичкий Израил да чуе и да се убои.  (Второзаконие 21:18-21)

Авраам имаше заповед да предложи своя син Исаак като жертвен агнец, и той се покори. Никой не се консултира със сина.

А чували ли сте някога историята за дъщерята на Йефтай?

„И обрече Иефтай обричане Господу и рече: Ако наистина предадеш Амоновите синове в ръката ми,тогаз онова което излезе из вратата на дома ми да ме посрещне когато се върна с мир от Амоновите синове ще бъде Господу, и ще го принеса всесъжение.
Тогаз замина Иефтай към Амоновите синове да ратува против тях; и предаде ги Господ в ръката му,та ги порази от Ароир дори до Минит, двадесет градове, и до Авел-керамим с поражение твърде голямо. И покориха се Амоновите синове пред Израилевите синове.И дойде Иефтай в Масфа у дома си; и, ето, дъщеря му излазяше да го посрещне с тъпани и ликувания; и тя му бе еднородна: освен нея нямаше нито син нито дъщеря.
И като я видя раздра дрехите си и рече: Горко ми, дъщи моя! ти съвсем си ме закопала, и ти си от онези които ме смущават; защото аз отворих устата си към Господа, и не мога да се повърна.А тя му рече: Отче мой, ако си отворил устата си към Господа, стори с мене онова което е излязло из устата ти; понеже Господ направи за тебе отмъщение на неприятелите ти, Амоновите синове.И рече на отца си: Това нека ми бъде: остави ме два месеца да ида да ходя по горите и да оплача девството си, аз и другарките ми.И той рече: Иди; и пусна я за два месеца; и отиде тя с другарските си та оплака девството си по горите.И в свършването на двата месеца се върна при отца си; и направи с нея по обричането си което обрече. И тя не позна мъж. И стана обичай в Израил.” (Съдии 11:30-39)

Има ли история на света, която да е по-тъжна от тази? Може ли Бог, който би приел такава жертва, да се нарича достоен за служение от цивилизовани хора? Аз вярвам в правата на децата, пледирам за република у дома, за демокрация около домашното огнище и поради това ме наричат езичник и дявол от тези, които вярват във веселата и успокояваща доктрина на вечните мъки…

Прочетете книгата на Йов, прочетете я!!! Господ срещнал дявола и го попитал къде е бил, и той му казал: „Разхождах се нагоре-надолу в страната” и Господ му казал: „Забелязал ли си моя мъж Йов ей там, колко добър е той?” и дяволът отговорил: „Разбира се, че е добър, ти му даваш всичко, което иска. Просто му махни имуществото и той ще те прокълне. Просто опитай!” И той наистина опитал, взел му всичко, което има, и Йов останал добър. Дяволът се изсмял и казал, че Бог не е опитал всичко. Тогава Бог поразил неговата плът, но Йов бил все още верен. Тогава той му взел децата, но останал верен, и накрая, за да покаже колко много е постигнал Йов със верността му, е удвоил собствеността и е имал повече деца от всякога. Ако някога имаш дете, и го обичаш, би ли бил доволен от това Бог да го унищожи и да ти даде някое, което изглежда по-добре? Не, ти си искаш това, ти не искаш друго, и все пак това е идея за любовта към децата, изучавана в Библията.

(…)

Доктрината за ада е била толкова успокояваща за моята раса, че толкова много свещеници са я защитавали. Толкова много е защитавана през вековете от бащите на църквата. Твоят проповедник ще ми каже, че суверенитетът на Бог показва, че той има абсолютна, независима и неограничена власт да се разпорежда с творението си както Той желае, защото Той го е създал. Но дали? Представете си, че взимам ей тази книга и започвам да я оформям, докато се получи от нея човешко същество. Имам ли право да го тормозя, защото съм го създал? Не, обратното, тъй като съм ти дал съзнание бих направил всичко най-добро за теб, което ми е по силите. Те казват, че Бог има право да ме прокълне, понеже ме е създал. Аз го отричам. Друг може да каже, че Бог не е задължен да спасява никого, дори и тези, които вярват в Христос, и че може да им даде и да им отнеме спасението без да намалее ни най-малко неговата слава. Друг казва, Бог може да спаси всеки грешник, какъвто и да е, стига да е съвместимо с неговата справедливост. Нека един най-обикновен човек – и аз твърдя, че съм такъв – морален или неморален, мъдър или глупав, нека да бъде толкова справедлив, колкото може, без значение какви са му молитвите, какви болки може да е поел, за да бъде спасен, или в каквато и да е ситуация, Бог може да не му даде спасение, без най-малкото да подценим неговата слава. Неговата слава няма да бъде ни най-малко заличена – няма обикновени хора, но Бог може да изпрати всеки към ада без да бъде обвинен за нечестност по отношение на този човек.  Теолозите казват, че Божиите създания са за негова слава. Великолепен субект!

Дали някой би имал представа за ада в този свят, ако не бяха вулканите? Вулканите са били разглеждани като камини от ада. Известен теолог, описвайки ада, казва: „Няма да има преброяване на милионите години, в които прокълнатите ще страдат. Цялата математика свършва тук” – и здравият разум, също! „Те няма да правят нищо друго докато пребивават в тази вечност, освен да се сблъскат с мъчения”. Тези думи са казани от джентълмен, който е умрял като Християнин и сега е в бизнеса, където се свири на арфа в отвъдния свят. Друг казва, че нищо не задържа човек в ада освен удоволствието, което изпитва Бог, и болките там не намаляват със свикване в течението на времето. Също се казва, че дяволът обикаля наоколо като лъв, готов да прокълне нечестивите. Случвало ли ви се е да осъзнаете какво противоречие е това да кажеш, че дяволът ще преследва собствените си приятели? Той иска всички служители, които може да вземе, защо тогава ще преследва приятелите си? Според мен дяволът би трябвало да им даде най-доброто, което предлага адът.

До този момент са дадени много причини, поради които Бог би измъчвал нечестивите. На първо място, той ще защити нараненото си величие.Еми, аз се радвам за това! Второ, той ще прослави своята справедливост – замислете се! Трето, той ще покаже и възвеличае своята благодат. Всеки път, когато спасените погледнат към прокълнатите в ада ще им даде жизнено и възвеличаващо чувство за славата на Бог. Всеки поглед към прокълнатите ще удвои плама и радостта на светците в рая. Възможно ли е вярващият съпруг в рая да погледне към мъченията на невярващата си жена в ада и да изпита тръпки на удоволствие? Това е стара доктрина, не на нашите дни, ние сме твърде цивилизовани за това.О! Но това е стара доктрина, че ако си видял своята жена в ада – жената която обичаш, която, в последните ти дни, те е гледала, жената, която те е гледала в стола нощ и ден, която е държала трупа ти с любящи ръце – гледката й в ада би ти дала удоволствие… Тази доктрина не се проповядва днес. Те не проповядват, че гледката ще ти донесе радост, но проповядват, че гледката няма да намали щастието ти. Това е доктрината на всеки правоверен служител в Ню Йорк и аз повтарям, че нямам уважение към човек, който проповядва това. (…)

Един от старите светци – джентълмен, който умря в аромата на светостта, и който сега е в бизнеса с арфата – настояваше, че раят и адът ще бъдат видими един срещу друг.Само преди няколко години Преподобният Фърнес (какво подходящо име) публикувал  памфлет с име „Изглед от ада”. Аз си спомням когато го прочетох това за пръв път. Моята дъщеричка, на седем години, беше болна и в легло. Тя си мислела, че няма да я чуя и взела че прочела част от него на глас. Тя се повдигна от леглото и ме попита: „Кой го е казал това?” Аз отговорих : „Това го проповядват в някои църкви”. „Аз никога няма да отида на църква, докато съм жива”. И тя никога не отиде…

Ако има Бог, който би проклел децата си завинаги, аз по-скоро бих отишъл в ада, отколкото в рая, и бих предпазвал обществото  от такъв позорен тиранин. Тази доктрина никога не бива да бъде проповядвана. Какво право имаш ти, г-н Свещеник, ти, служител на евангелието да стоиш пред портата на гробницата, пред вестибюла на вечността, и да изпълваш бъдещето със ужас и страх? Аз не вярвам в тази доктрина, нито и ти вярваш. Ако вярваше, нямаше да можеш да заспиш и за минута. Всеки човек, който вярва в нея и има в гърдите си нормално, любящо сърце, ще полудее. Всеки човек, който вярва в нея и не полудява, има сърце на змия и съзнанието на хиена.

Къде ми е летящата кола?

Моето отрастване през 90-те години на 20-ти век и началото на новото хилядолетие беше вълнуващо. Често твърдя, че аз и моите връстници сме деца на технологичните чудеса. Това не е много далече от истината. Ние имахме удоволствието да се появим на бял свят в компютърната ера и станахме свидетели не само на много от джаджите на бъдещето, които бяха обещавани от научните фантасти, но и на такива, които не бяха обещани! Имаме лаптопи. Разполагаме с дългоочакваните видеофони – е не точно такива, каквито си ги представяха фантастите, но днес е възможно да предаваме на далечни разстояния звук и образ. Разполагаме с чудесни средства за забавление – компютърни игри и сюжети, разиграни във виртуална реалност. Триизмерното кино, което стана популярно през последните години, е готина придобивка. На пък е да се сбъдне едно интересно предсказание на фантастите – появата на електронното четене, което постепенно ще измести хартиената книга. Дори и аз се чудя защо още ходя по книжарниците и купувам книги, а не си взема един електронен четец. Може би, защото не съм готов за тази голяма крачка все още.

Колко чудно е нашето настояще, биха казали много от моите познати. Сигурно много хора в миналото са го очаквали с нетърпение, но не са го доживяли. Ние сме късметлии, нали?

За съжаление мнозина от израстналите през по-далечни години на миналия век, да речем 50-те, 60-те и 70-те години не се чувстват доволни от настоящия 21-ви век. Недоволните от технологичното развитие са също толкова много, колкото и доволните. Не заради това, което ние получихме, а заради това, което не получихме. Със сигурност лаптопите, айподите, айфоните и разните му там джунджурии са полезни. Но дори и с тях някак си визуално 21-ви век не се различава от 20-ти век. Нашите градове на 21 век трябваше да приличат на градовете от „Стар Трек” и „Стар Уорс”. Брутално казано, 21-ви век изобщо не е някак си… футуристичен! Ние по-скоро живеем в ера на „Семейство Флинстоун“, отколкото в ера на „Семейство Джетсън“. Ние все още живеем в същите сгради. Возим се във все същите влакове и самолети и изстрелваме хора в космоса във все същите ракети, както и преди 50 години. А сутрин като стана и трябва да стигна някъде бързо, това просто е невъзможна задача. Пътища, задръстени от коли… Това не трябваше да бъде проблем на 21-ви век. Много от моите познати въздишат по съвременните автомобили – ух, каква яка хидравлика била… колко хубава аудиоуредба си сложил еди-кой си познат… Но това не са автомобилите, които очаквахме. Автомобилите на 21-ви век трябваше да бъдат летящи. Шокиращото е, че вече тече второто десетилетие от този век, а няма ни най-малък изглед във въздуха да полетят коли. Големите автомобилни компании не работят по този въпрос. И още, което е плашещо – дори най-богатите нямат летящ автомобил – защото просто няма откъде да си купят. Такива не съществуват на пазара! Днес производители говорят за хибридни автомобили, за екологично чисти електромобили… но много рядко се споменава за летящи автомобили!

Като се имат предвид безкрайните нерви с големия трафик, които човек изпитва всеки ден, когато ходи на работа (освен ако не живеете в малък град или на село), като се има предвид носталгията по миналите мечти, лесно може да разберем защо хората все още си мечтаят за летящи коли. Или както имаше една реклама на IBM от 2000 година, в която Евъри Брукс (един известен актьор от „Стар Трек“) казва: „Годината е 2000, но къде са летящите коли? Обещаха ми летящи коли. Не виждам никакви летящи коли. Защо, защо, защо?”

И тъй, летящата кола се превърна в символ на провала на фантастите и футуролозите да предсказват това, което ще се случи в бъдеще. Странното е, че много от тези фантасти и футуролози са били добри учени и големи мислители. Виждали са  съвременните направления в световната наука. Как така предсказваха дълги години истории за бъдещето, в които колите летят? И как проспаха Гугъл, Фейсбук, например?

Къде сбъркахме? Как допуснахме да влезем в 21-ви век без да имаме летящи коли?

Не че не е имало опити! През последните 50 години е имало над 100 прототипа на летящи коли, които обаче никога не са достигали до пазара. Въпросът не опира толкова дори и до липса на финансиране (имало е доста смели инвеститори на летящи коли), колкото от инженерна гледна точка автомобилът и самолетът са две твърде различни машини и опитът да се сближи колата със самолета до този момент винаги е бил обречен на провал. Най-грубо казано на обикновен език – за да бъде един автомобил добър и безопасен той трябва да бъде тежък, а за да бъде един самолет добър, маневрен и безопасен (и да лети най-вече), той трябва да бъде лек. По отношение на автомобилите масата се разпределя сравнително поравно на всичките 4 гуми, докато при самолета 90% от масата се разпределя върху задните гуми. В този ред на мисли хората, които се опитват да създават летящи коли, най-често излизат с хибриди, които не са нито добри като автомобили, нито като самолети. За един заможен човек е по-удобно да си купи едновременно автомобил и самолет, ако има нужда.

За съжаление законите на физиката не са се променили през последните 50 години, които твърде много затрудни човечеството да придобие обещаваната от фантастите летяща кола. Още Хенри Форд се е опитвал да създаде летяща кола в началото на 20-ти век. Но първият що-годе добър опит е реализиран през далечната 1956 година, когато Федералната  авиационна администрация одобрява проекта „Тейлър Аерокар”, разработен от Молтън Тейлър. Това е и първият работещ модел на летяща кола. Експлоатацията й обаче е свързана с редица неудобства. След всеки полет крилата й трябва да се сгъват ръчно (една ужасно неприятна задача). На всичкото отгоре тя не е в състояние да лети на добра височина, не е добра да изминава дълги разстояния в полет, което са си недостатъци. Никой от проекта не могъл да убеди хората да си купят летяща кола, защото, както вече казах, било много по-добре да си купиш кола и да разполагаш с най-обикновен личен самолет. Произведени са едва четири модела преди инвеститорите на проекта да се откажат. Тези четири модела кацат в музеите.

През 70-те години Тейлър прави нов опит за създаването на летяща кола, разчитайки на 20-годишния технологичен напредък на човечеството. Автомобилът е много по-добър от предходния, но отново никога не достига до пазара поради бюрократични спънки. Автомобилите трябва да имат добра броня, да издържат добре на странични удари в случай на катастрофа, докато самолетите си имат други изисквания. Оказва се невъзможно да се задоволят всички изисквания на бюрократите, без да се добави голямо количество допълнителна маса, която срива проекта. Разбира се, не можем да се сърдим на бюрократите. Дори и в днешно време има твърде много идиоти, които карат по пътищата и предизвикват катастрофи. Бюрократите трябва да се грижат да не позволят на тези идиоти да карат нетествани коли, още повече летящи.

Но вероятно днес, повече от 50 години след първите опити, летящата кола може би ще стане реалност. Днес е на път да се реализира проектът „Терафуджия” (или „Терафюгия” с американско произношение). Този проект е събрал най-добрите специалисти в САЩ, завършили в престижния Масачузетски университет. Те са на път да пуснат на пазара първата летяща кола. Но вместо да създадат кола, която да я накарат да полети, те по-скоро създават самолет, който е пригоден и за шофиране по пътя. Така „Терафуджия” се нарича още „шосеен самолет”, макар че масмедиите припознаха в нея дългоочакваната летяща кола.

„Терафуджия“ като кола… и самолет!

„Терафуджия” все още не е колата, в която бихте се качили и бихте излетяли още от гаража – за да полетите имате нужда от дълга писта. Все пак, ръководителите на проекта са стигнали много по-далече и от Тейлър, и от всичките други разработчици. Днес вече имаме над 50-годишно развитие в областта на материалознанието, а разполагаме и с компютри. Комбинирани двете неща заедно означава, че вече е преодоляна една от най-големите пречки на летящите коли – крилата на автомобила могат да се сгъват и разгъват напълно автоматично – при това само за 20 секунди! Изглежда, че и проблемите по сигурността са разрешени – „Терафуджия” хем може да лети, но има и добра броня, има и въздушни възглавници, има и всички системи за сигурност, които имат съвременните автомобили! Използва едно и също гориво както за шофиране, така и за летене. През изминалата 2010 година „Терафуджия” беше одобрена от Федералната авиационна администрация като спортен модел. Така че ако искате летяща кола, трябва да имате и пилотски лиценз – който се добива сравнително лесно в САЩ. Единственият проблем е цената, която излиза на 200 000 долара.

Разработчиците на „Терафуджия” разчитат да започнат продажби още през тази 2011 година. Те успяха да преминат много от бюрократичните спънки вече, дори и одобряването от Федералната авиационна администрация. И все пак, за да се стигне до масово производство, остават още – които ако не бъдат преодоляни лесно, в най-добрия случай означават отлагания, а в най-лошия случай – още един прототип на летяща кола в музея. Но дори и „Терафуджия” да не успее, тя вече ще е стигнала много по-далече до нас, отколкото предишни проекти.

Дали най-сетне през това десетилетие ще имаме летящи коли? Аз оставам циничен скептик, който обаче има известна надежда това да стане реалност… При първа възможност ще пиша, ако се стигне до масови продажби!

И се опитвам да гледам философски на нещата. Да, разочароващо е, че светлото бъдеще от научната фантастика не стана реалност. Вярно е, че всеки фантаст от 50-те години, доживял 21 век, се оплаква от това. Но пък от друга страна радостно е, че не стана факт и онова другото, апокалиптичното бъдеще, което също беше предсказвано от фантастите и нямаше роботи-унищожители и разрушени градове. Какво повече искаме от това?

С извадки от Popular Mechanics и Popular Science

Най-сетне креационист пристигна в България… след дълго чакане. Доминик Стейтъм трябваше да пристигне у нас още миналата година, но полетът му бе отменен поради вулканичния облак от Ирландия. Тази година обаче нямаше никакви пречки и на 1 април Стейтъм пристигна в Медицинския факултет на Софийски университет, за да изнесе своята лекция относно това дали еволюцията е наука или тя е просто религиозна идеология.

За разлика от повечето креационисти, които познавам, Стейтъм се оказа начетен човек. Може би поради тази причина той започна да критикува определени аспекти от съвременното еволюционно учение, вместо да защитава от научна гледна точка креационизма. Ако беше опитал да изнася лекция по креационизъм, със сигурност щеше да ми остави повече варианти, за да го атакувам. Ще ви кажа нещо. За мен никога не е съществувал вариантът: или е имало еволюция, или е имало сътворение. Това е фалшива дилема. Показването на слабости от еволюционната теория по никакъв начин не доказва алтернативното гледище, в частност креационизма. Дори и определени аспекти от еволюционната теория да се окажат неверни, съществуват и други алтернативи – като панспермията например или теистичната еволюция. Панспермията (теорията, че животът е възникнал в космоса и се пренася) доскоро се разглеждаше като отдавна оборена теория, но през последните няколко години проучвания на „Международната космическа станция” доказаха, че не само микроорганизми, но и семена и ларви на безгръбначни (експериментът на Русия „Биориск”) могат да останат жизнеспособни в продължение на месеци, дори години в космическото пространство. Изследванията на Слънчевата система с космически апарати пък доказа, че сложни органични вещества са разпространени навсякъде. Що се касае до теистичната еволюция, тя се явява приемливо гледище за много християни по света – че Бог е използвал еволюцията като инструмент. И тъй … просто не е уместно, не е и правилно да изправяме човек пред избор – или еволюция, или сътворение. Това е логическа грешка – фалшива дилема (фалшива дихотомия), която е пагубна за хората. Професор Джордж Елис казва : „Обществото е поставено пред избор – или наука, или религия. Много хора тогава ще отвърнат: „Е, тогава аз ще избера религията”. Но в резултат от това ще загуби именно науката”.

Креационистите казват, че за приемането на еволюционната теория се изисква твърде много вяра. А креационизмът с неговото буквално тълкуване на Библията не изисква ли вяра в странни твърдения – като например това, че е имало говореща змия?

Много креационисти ми казват: „За да приемеш еволюционната теория се изисква много повече вяра, отколкото да вярваш в библейското сътворение на света”. Аз не съм съгласен с това твърдение. За да приемеш библейското сътворение буквално, ти трябва да приемеш куп неща на вяра – като например това, че са съществували говорещи змии, като това, че сам човек е успял да построи гигантски кораб (нещо, за което ти трябва голям екип), но не стига това, но е успял да сложи всяко едно животно в него… Да не говорим за това, че трябва да приемеш, че Земята е създадена преди звездите (нещо, което тотално противоречи на простите неща, установени от Коперник още).

За научните степени и звания

Веднага щом се запознах с Доминик Стейтъм, първата ми работа беше да го попитам: „Вие биолог ли сте?”, след което той ми отговори: „Не, аз съм инженер”. Стейтъм е получил своята бакалавърска степен от университета в Ловбъро – един от университетите в Англия.  Това е много важно да се упомене, защото аз съм притеснен от един тревожен факт. Ако си мислите, че най-големите критици на еволюционната теория са биолози, жестоко се лъжете. През 1991 година Галъп провежда анкета, която цели да се провери какъв процент от учените в САЩ са креационисти. Оказва се, че от всички хора с научно образование, креационистите са около 5%, но повечето от тях не работят в сферата на фундаменталните науки, а в сферата на приложните науки – компютърни специалисти, инженери и др.  Когато обаче биват анкетирани само тези, които работят в сферата на фундаменталните науки, от 480 000 учени само 700 считат, че т.нар. „креационна наука” е добра теория. Това означава, че едва около 0.15% от учените в САЩ приемат креационизма.

Аз предполагам, че нещата в България стоят по-различно и познавам доста креационисти с университетско образование. Считам обаче, че това се дължи на слабостта на образователната ни система, която е от сорта на „и магаре да вържеш в университет, то ще завърши”. Същата образователна система, която повлиява дори и много мои колеги, които имат бакалавърска и магистърска степен в областта на точните науки, но са си взели степените със зазубряне на материала за изпити и при които рядко се поощрява самостоятелното и критичното мислене. (Ха сега да видим вие какво предпочитате – държавен изпит или дипломна работа)…

Защо обаче близо 5% от работещите в сферата на приложните науки са креационисти? Би било добре ако най-големите критици на еволюционната теория бяха биолози.  Но това не е така. Доминик Стейтъм е инженер. Основателят на ICR (Институт по креационни проучвания) и признатият баща на креационисткото движение Хенри Морис също е инженер. Неговият син, Джон Морис, който след смъртта на баща си става президент на ICR, има бакалавърска, магистърска и докторска степен в инженерните специалности.  Защо е така? Защо бащата на креационните проучвания не е биолог, а инженер?

По принцип имам познати, които работят в областта на приложните науки и които уважавам. Те си вършат работата съвестно. Но за разлика от хората, които вършат фундаментална научна дейност, хората от областта на приложните науки се опитват да приложат досега натрупания научен опит в практиката. При тях не се доразвива до такава степен критичното мислене, каквото се развива при специалистите, подготвяни от университетите за фундаментална научна дейност. Но хората от областта на приложните науки за сметка на това се учат на дизайн, как да създават – ето, архитектите творят сгради.  Програмистите творят продукти, които аз използвам на собствения си компютър. Специалистите по аеронавтика и автомобилостроене (към които се числи и лекторът Стейтъм) знаят как да създават автомобилни системи. Ето това е големият проблем! Тези хора виждат навсякъде дизайн и пример за дизайн във всяко нещо в тази Вселена. Преди време говорих с един софтуерен инженер. Той разработил програма, която уж доказвала невъзможността сложната ДНК молекула с цялата информация да възникне „от нищото”. Разбира се, без да познава в детайли еволюционната теория. И понеже светогледът на хората от приложните науки е такъв – дизайнерски, ние много трудно можем да го променим.

Има ли обаче хора, които се занимават с фундаментални научни изследвания, които са например биолози или геолози и които вярват в креационизма? Ако влезете в един случаен креационистки уебсайт и той предлага линк към страница, която представя хора-учени, подкрепящи креационизма, непременно ще забележите списък с хора с най-разнообразни научни степени в областта на различни научни дисциплини. Съветвам ви най-горещо – отнасяйте се крайно скептечно към хората, които твърдят, че са креационисти и че имат бакалавърска, магистърска или докторска степен в областта на точните науки. Повечето хора в България се възмущават от броя на нашенските университети от разликата в качеството на обучението им. Това обаче не е проблем единствено на България – в световен мащаб е пълно с „университети”, които предлагат „обучение”, но качеството на обучение е съмнително. Някои от тези псевдоуниверситети дори не са акредитирани. Много от „учените-креационисти” с уж бакалавърска, магистърска или докторска степен в областта на точните науки са завършили в някакъв библейски колеж. Например библейският университет Либърти в американския щат Вирджиния предлага биологическо образование. Университетът Абилен, който е християнски университет, също предлага биологическо образование. Завършването на университет, който е под покровителството на християнска организация, не е гаранция за обективно и качествено обучение.

През последните няколко години се оказа, че редица от т.нар. учени-креационисти преувеличават за научните си степени, дори и ако са имали връзка с някакъв истински и сериозен университет. Най-честото преувеличаване е във връзка с докторската титла. Често тя се оказва почетна. Университетите понякога награждават човек с титлата „Почетен доктор” в случаи на определени заслуги… също както Пернишкият университет е предложил на Бат’ Бойко титлата почетен доктор, ама той отказал. Независимо от това редица креационистки организации продължават да твърдят, че голяма част от учените им са доктори.  Примерите са много. Томас Барнс има степен Sc. D., но тя е почетна. За Джон Греб от Creation Research Society също се оказва, че има само почетна докторска титла. Но вероятно най-фрапантният пример за нелегитимни степени е на т.нар. Др. Дино или Кент Ховинд, който твърди, че има магистърска и докторска степен от университета Пейтриът в Колорадо. Според Ховинд неговата дисертация е на тема „Опасностите от преподаване на еволюция в училищата”. Този университет се оказва обаче акредитиран единствено от организация за акредитация на теологични институции, която предлага акредитация само срещу заплащане… Та така – подобни велики „учени” характеризират креационистическото движение по света…

Сега се спирам на най-интересната категория хора – които наистина имат легитимни научни степени, при това в престижни университети. Вероятно един от най-известните такива креационисти е Кърт Уайз, който има съвсем реална научна степен PhD в областта на геологията от Харвард! Но дали и тези креационисти, които са съвсем сериозни учени, вярват в креационизма, защото намират доказателства в науката? Ето какво казва самият Уайз:

„Въпреки че има научни причини за приемането на младата земя, аз съм младоземен креационист, защото това е моето разбиране на Библията. Както и споделих с моите професори, дори и всичките доказателства във Вселената да се обърнат срещу креационизма, аз ще бъда първият, който ще го допусне, но аз ще продължа да бъда креационист, защото това е, което показва Словото на Бог. Зад него аз стоя”

Разлика между научния (вляво) и креационистичния метод (вдясно). Photo credit : Frank Steiger

Какво трагично падение на мозъка, на гениалния кадър от Харвард! С това свое изказване той на практика доказва своето интелектуално поражение – дори и всички доказателства във Вселената да не подкрепят креационизма, той ще си затвори очите пред всички доказателства… в полза на псевдонауката. Както казва проф. Ричард Доукинс: „Аз съм без думи. Не мога да си представя какво е да имаш ум, способен на такова двумислие”… Аз също, подобно на Доукинс, не мога да проумея… как е възможно индоктринирането на човек да е по-силно от всички доказателства, които му се представят.

В края на лекцията и след като приключи спорът между еволюционисти и креационисти (в който аз дейно участвах) един човек дойде при мен, очевидно недоволен от развоя на нещата. Той ми каза: „Искам да знам каква е истината. На мен ми се струва, че целият този спор не е научен, а е верски”. Какво се очаква да му кажа? Да призная, че дори и автентичните учени-креационисти, завършили престижни университети, са такива не поради научни доказателства, а поради собствената им доверчивост към Библията?

Твърде сложно, за да е еволюирало

Във всяка, абсолютно всяка лекция (или презентация, или дискусия), засягаща въпроса за сътворението на света от Бог според буквалния прочит на книгата Битие от Библията, креационистите използват един аргумент за оспорване на еволюционната теория. Понастоящем всички еволюционисти са изправени пред трудност. Независимо че еволюционистите твърдят, че еволюцията на организмите е факт, проблемът е, че всеки един съществуващ днес организъм – от най-простата бактерия до най-сложният бозайник е плод на милиарди години еволюция.  Дори и най-простите архебактерии, казват креационистите, са твърде сложни, притежават достатъчно богат набор от белтъчни системи, достатъчно богат набор от вътреклетъчни структури, за да са възникнали по пътя на еволюцията.

Точно тук се намесват креационистите, които работят в областта на приложните науки. Те взимат предвид целия набор от протеини на най-простата бактерия, целия геном, и казват – дайте сега да направим една компютърна симулация (или едно изчисление), да вземем всички отделни азотни бази, да вземем отделните аминокиселини, да ги разбъркаме хубаво в един „първичен бульон” и да видим какъв е шансът да се получат отново същите белтъци, същата подредба на азотните бази в ДНК молекулата, същите клетъчни структури. Когато изчисленията им покажат, че шансът да възникне отново същата клетка по този начин са близки до нулата, те сочат с пръст и казват: „Виждате ли? Невъзможно е да се получи клетка, еволюцията е лъжа!”

За съжаление нещата не стоят точно по този начин, по който го изкарват креационистите. Еволюционистите твърдят, че преди появата на първите клетки е протекъл процес, наречен абиогенеза. Креационистите веднага биха оспорили това и биха казали, че досега симулациите на ранните условия на Земята в лаборатория никога не са довели до появата на клетки. Но еволюционистите казват, че още преди появата на клетките е имало по-прости структури, които са могли да се саморазмножават без необходимостта от всичките сложни системи, които са присъщи за съвременните клетки. Креационистите отговарят – да, обаче до този момент не е доказано съществуването на такива структури с такъв прост строеж и възможност за самостоятелно размножаване…

Дали?

На 8 януари 2008 година в електронното издание на научното списание „Сайънс” – „Сайънс експрес” се появява интересна публикация. В тази статия учените съобщават, че са открили нуклеинови киселини (РНК), които имат способността да се размножават (реплицират) практически безкрайно – и то без нуждата от други протеини, от други клетъчни компоненти, от всичките сложни структури, които характеризират репликативния апарат на съвременните клетки!!!

В едно отношение креационистите са прави – ние може би никога няма да научим със 100% точност по какъв начин е произлязъл животът от неживата материя преди милиарди години. Но еволюционистите вече имат увереност, защото лабораторните опити показват точно това, което са предвиждали – вече е доказано със сигурност, че съществуват случаи, при които репликацията на нуклеинова киселина въобще не е в зависимост от някакъв сложен набор от ензимни системи, от цялата тази сложност, която характеризира съвременния жив свят. Много бих искал креационистите да  признаят слабостите си и да кажат – да, ние си мислехме, че най-първите живи структури са били твърде сложни, за да са еволюирали, но ние признаваме, че това не е така, защото доказателствата показват възможност за съществуване на организми с относително прост строеж!

Ще подчертая нещо и ще го удебеля: Едно е да се твърди, че науката все още не е открила точно по какъв начин живите организми са произлезли от неживата материя.

Но съвсем различно е да се твърди, че е абсолютно невъзможно да произлезе животът от неживата материя и че няма и по-прости структури от бактериите, които притежават характеристики на живата материя и които могат да са междинно звено между неживата и неживата материя. Креационистите твърдят едновременно двете неща, но дават доказателства само за първото.

Макроеволюция и хомология

Чудно е устройството на нашето тяло! Подобно на Ричард Доукинс, аз мисля, че устройството на скелета само по себе си е вълнуващо за един изследовател. Има много видове гръбначни животни – има и много типове скелети. Скелетите на птиците са с такова устройство, че им позволява да летят. Устройството на нашия скелет ни осигурява изправения строеж. Но независимо от различията, във всеки един скелет ще намерите множество прилики. Ако обърнем внимание на горния крайник на прилеп, ние ще си помислим, че тя е просто издължена версия на човешката ръка. Терминът за тази прилика се нарича „хомология”. Крилото на прилепа и нашата човешка ръка са хомоложни органи. Еволюционистите казват, че това е резултат от еволюцията на общ предшественик, който е дал началото на редица съвременни бозайници, а в това число и на човек.

Крило на прилеп.

Креационистите не са съгласни с това. Те казват, че отделните органи си приличат, но това е поради факта, че всички животни и човек са създадени от един-единствен дизайнер (Бог). Доминик Стейтъм се позова на лекцията си на книгата на ембриолога Гевин де Биър „Хомологията – един неразрешен проблем”. Какъв е този неразрешен проблем? Проблемът, който посочва Стейтъм и за който е писал Биър, е че много от т.нар. хомоложни органи произхождат от различни структури на ембриона. На лекцията Стейтъм подчерта, че ако е имало макроеволюция и видовете са произлизали едни от други, хомоложните органи щяха да се образуват по един и същ начин в ембрионалното развитие. Но те не се образуват така – следователно няма макроеволюция, всичко е създадено от Бог.

На пръв поглед този аргумент изглежда много силен и практически необорим. Но дали е така? Не, за съжаление на креационистите. За разрешаването на проблема е необходимо доста добро разбиране на биологията на развитието – познание, което креационистите обикновено нямат, а често се случва и много от моите колеги да нямат.

Гевин Де Биър е учен, който е починал преди близо 40 години. Сами можем да заключим кога е написал книгата „Хомологията – един неразрешим проблем”. Качествените научни публикации изискват цитати от съвременни източници. Наистина по времето на Биър е имало много нерешени проблеми по отношение на хомоложните органи, но тогава молекулярната генетика не е била развита до степен, до каквато е развита днес. Най-големите постижения в областта на молекулярната генетика – като например Проекта за Човешкия Геном са се случили преди по-малко от 10 години. Молекулярната генетика дава и тласък на еволюционните проучвания. Така че хомологията, която навремето е била неразрешен проблем, в днешно време представлява до голяма степен разрешен проблем.

Навремето учените са считали, че окото е възникнало независимо няколко отделни пъти в историята на Земята точно поради същата причина – ретината при гръбначните животни произлиза от невралната ектодерма, като главовата част на ектодермата участва в образуването единствено на лещите, докато ретината при главоногите възниква след инвагинация на латералния регион от главовата част на ектодермата. Този факт е притеснявал учените и те са мислели, че окото е възникнало веднъж при главоногите, след което то е възникнало самостоятелно още един път при гръбначните. Но тази теория се променя с откриването на pax6 – ген, който участва във формирането на окото. Този ген се експресира при гръбначни, членестоноги, мекотели, плоски червеи, но важно е да се знае, че докато генът е характерен за различни видове и така подкрепя теорията за общ предшественик, той сам по себе си не може да образува зрителния орган. Например при дрозофила окото се формира от седем различни гена. Делецията на всеки един от гените причинява загуба на зрението при дрозофила, но същевременно всеки един от тях заедно с определени сигнални молекули може да доведе до появата на око на неправилно място в организма (ектопична експресия). Така например окото може да появи на мястото на крилото при дрозофили!

Какво общо има това с еволюцията? Всичко!!! Хомоложните органи биха възникнали в различни места на ембриона само благодарение на мутация, която променя експресията на сигнални молекули!  Така предположението на Стейтъм, че възникването на хомоложни органи от различни части на ембриона оборва еволюционната теория, е невярно.

Съвместима ли е еволюционната теория с вярата в Бог?

Окей. Възможно е вие, който четете този блог, да приемате еволюционната теория. Вероятно считате, че земята е стара.  Пречи ли това на човек да вярва в Бог?

В своята книга „Най-голямото шоу на Земята: Доказателства за еволюцията” проф. Ричард Доукинс пише, че през 2004 година той е участвал с други учени в написването на съвместна статия с финалните думи: „Еволюцията е факт и от християнска перспектива тя е едно от най-големите дела на Бог”. Това изречение всъщност е измислено от представителя на англиканската църква – Ричард Харис. Самият Харис е участвал заедно с Доукинс в кампания срещу преподаването на креационизма в училищата.

Ще ми се да напомня думите, казани от покойния Карл Сейгън:

Как може да е така, че религията почти не обръща поглед към науката и никога не признава : „По-хубаво е, отколкото си мислехме! Вселената е много по-голяма, отколкото нашите пророци казаха, по-грандиозна, по-изкусна, по-елегантна!“ Не, наместо това религиозните лидери казват: „Не, не не! Моят бог е мъничък бог и аз искам да си остане такъв“.

Харис не е единственият вярващ човек, който е с такава позиция. Съществува цяла група хора, която счита, че младоземният креационизъм не е християнско учение. Заповядайте в сайта им – http://www.answersincreation.org/ и ще забележите лозунга – „Библията и Науката Заедно Без Конфликт”. Сайтът застава зад позицията, че няма никакъв проблем да приемете старата земя и да вярвате в Бог, дори няма проблем да приемате еволюцията и да вярвате в Бог. Няма нужда да вкарваме Бог в някакви човешки рамки, няма нужда да правим от Бог един мъничък бог…

Младоземните креационисти винаги са критикували тези, които вярват в научните постижения и открития. Те казват: „Ако приемем еволюцията, това би означавало, че е имало смърт и болести преди Адам и Ева”. Креационистите твърдят, че всъщност съгрешаването на човек е променило света, който преди това е бил перфектен, преди това е нямало никаква смърт. Истината е обаче, че според Библията след като Адам и Ева съгрешават, те не умират! Не и веднага… Очевидно книгата от Библията – Битие не говори в случая за физическа, буквална смърт, а за друг тип смърт – духовна смърт.

Така че да се оправдае младоземният креационизъм чрез този аргумент е доста повърхностно разсъждение.

Вярата в еволюцията е напълно съвместима с вярата в Бог.

Общи теологични проблеми

За разлика от много вярващи, учените не бягат от трудните проблеми с отговори от типа на: „Не ни е дадено да знаем това”… Ученият не се отказва да търси отговора на въпроса. Дори и настоящето еволюционно учение да е пропито от трудности и нерешени въпроси, това не е повод да се отказваме, а да продължим да търсим, да изследваме, да използваме малките си сиви мозъчни клетки.

И тъй, ние, биолозите, говорим достатъчно ясно и аргументирано и за абиогенезата, и за хомологията, и за уникалната сложност на организмите, при това без да се страхуваме от трудните въпроси. Не бих могъл да кажа същото за много вярващи, това се отнася и за голяма част от креационистите. Вярващите следва да си извадят главата от пясъка и да започнат да анализират трудните въпроси, на които много агностици и атеисти чакат отговора.

Защото за мен проблемът да вярвам не е бил толкова дали Библията доказва или отхвърля еволюцията, а някои основни теологични проблеми. Като проблема за злото.

До този момент никой, абсолютно никой не е успял да ми отговори на въпроса „Как е възможно всемогъщ, всезнаещ и перфектно добър Бог да създаде свят, в който има зло?” Този въпрос повдигнах и след лекцията пред Доминик Стейтъм, на неофициална среща с него. Когато си поговорих с него, той ми каза: „Знаеш ли, аз си мисля, че Бог в определени случаи допуска да има зло”. На този негов коментар аз отговорих: „Ако това го кажете пред някой атеист, той ще отговори по следния начин: един Бог, който допуска злото, е зъл. Ако Бог използва злото като инструмент, това би означавало, че той е зъл”.

На този коментар Доминик Стейтъм (който може да е креационист, но е замислящ се креационист) призна пред мен: „Това е много силен аргумент”.

Ето това винаги е бил моят проблем с вярата. Проблемът за злото в света е прекалено сериозен и хич не ми се връзва с концепцията за любящ, премъдър, всемогъщ и всезнаещ Бог. През изминалите столетия е имало стотици писания, хиляди мъдрувания и тонове изписано мастило по въпроса – без ясен напредък и без представено доказателство за това къде е Бог, когато хората страдат. Най-общо християните казват: Бог допуска зло заради свободната воля – ние имаме право да избираме между доброто и злото. Но тук веднага атеистът ще зададе логичния въпрос: а защо трябва изборът да бъде между доброто и злото? Защо още преди грехопадението на човек е имало добро и зло? Нали това казва змията на жената: „Яденето от дървото на живота ще даде познание за доброто и злото”?. Защо от самото начало Бог ще създаде свят, в който има наличие на зло? Нима не е достатъчно всемогъщ, че да създаде свят без зло, да създаде свят, в който Сатана да не е се е възпротивил на Бог? Или ако е всезнаещ, той със сигурност е знаел, че злото ще навлезе в света във всеки един момент – защо изобщо е създал света тогава?

Ето на тези въпроси все още няма задоволителен отговор.

Другият аргумент, който християните използват, е: Бог понякога допуска зло като средство за постигането на някакво по-голямо добро. Ако обаче се замислим отново, просто няма никаква, абсолютно никаква причина за един изцяло любящ и всемогъщ Бог да допуска злото поради каквато и да е причина. Каквато и да е.

Така поставен, проблемът за злото е убийствен за християнството. За да оправдаем съществуването на Бог в света, ние или трябва да пожертваме вярата в неговото всемогъщество, или да пожертваме вярата в неговото всезнание, или да пожертваме вярата в неговата добрина… Другият вариант е да си затворим очите пред този проблем, да прегърнем религиозната смиреност (какво трагично падение на здравата мисъл!) и да си кажем : „Не е дадено на нас да знаем и затова ще приема да вярвам в Бог, макар и със сол под лъжичката”…

Аз се опасявам, че ако трябва да пожертваме някои от качествата на Бог, ние ще трябва да пожертваме не неговото всемогъщество, не неговото всезнание, а неговата добрина. Проф. Ричард Доукинс пише в книгата си „Делюзията Бог“: „Богът на Стария завет е безспорно най-неприятният персонаж в цялата художествена проза: ревнив и горд от това, дребнав, несправедлив, непростителен перко на тема контрол, отмъстителен, жаден за кръв и прочистващ етноси, женомразец, хомофоб, растит, детеубиец, геноциден, гибелен, мегаломанен, садомазохистичен, капризен и зъл побойник”. За съжаление много от библейските текстове са в най-добрия случай … измислени от някой жесток човек. Иначе как ще си обясним това, че Бог подлага Авраам на изпитание, което изисква убийството на сина му? Дори и Бог да спира ръката на Авраам в последния момент, непонятно е защо го прави… за да докаже пред себе си, че Авраам е истински служител? За да се увери, че Авраам няма никога да се отметне от божията воля? Що за мегаломанско поведение! Ето и други, стресиращи цитати, които са в сайта http://www.evilbible.com/ . Сред пасажите са: 1 Летописи 21, Второзаконие 3, Исус Навин 6, Съдии 21 и др…

Друг основен проблем за християнството е как може добър, всемогъщ, вселюбящ и всезнаещ Бог да допуска попадането на човешко същество във вечен ад. До този момент класическото християнство не е успяло да даде задоволителен отговор на този въпрос. Единствено християнският универсализъм успява да се освободи от проблема, но не успява да се освободи докрай от проблема за злото.

Аз мисля да приключа тук. Достатъчно съм си блъскал главата как може религията да е такава, а не инаква и как може религиозните да са такива, а не инакви… Мисля, че достатъчно изписах по въпроса…

Защо обаче реших да се отрека от това впоследствие? Първо – защото глупостите за ядрената енергетика започваха да ме заливат от всяка възможна медия. Второ – не стига това, че всеки ден съм принуден да слушам тези глупости, те взеха, че дойдоха и на моя e-mail. Не на този, който е публично достъпен и е официално оповестен на страниците на сайта ми (КОСМОС БГ, space-bg.org). А на личния. Спамът е подписан от т.нар. „Млади зелени”. Странна работа! Колко пъти вече писах, че не подкрепям зелената политика! Колко пъти отказах да ги подкрепя за това, за което си борят! Няма никакво значение. Аз получавам глупостите им на собствения си (личен) e-mail. И понеже не съм им разрешил да ме бомбардират със спам, аз ще копирам част от текста публично – ей така, без разрешение.

Сега Япония преживява най-тежката ядрена катастрофа от Чернобил насам. Човешките жертви и материалните щети все още не могат да бъдат измерени. Властите заявяват, че експлозията в АЕЦ Фукушима е от химическо естество, но хората от околността вече са изведени надалеч и подслонени в евакуационни центрове. Япония страда не само от огромни природни бедствия, но и от погрешни държавнически решения за строителството на АЕЦ – и то в един добре известен на всички геологически нестабилен регион.

“И по рано сме заявявали, но явно ще трябва да повтаряме отново и отново, че няма такова нещо като “безопасна атомна енергия“, казват “Млади зелени”. “Ние призоваваме правителствата да прекратят строителството на нови ядрени мощности и да спрат разрастването на своите програми за ядрена енергетика! Светът трябва да се обедини за една разумна, устойчива и базирана върху възстановяеми ресурси енергийна революция!“

За “Млади зелени” ядреният проблем не е нещо, което ще се реши само чрез лобиране от страна на енергийните компании, нито пък само от отделните правителства. В дадения случай всички ние, цялото човечество сме изправени пред риск и затова трябва да действаме решително и директно – като граждани и като човешки същества. „Млади зелени“ подновяват своя призив за забрана, бойкот, блокада и разобличаване на атомната енергетика като цяло.

Няма спор, че събитията в японската АЕЦ ще окажат силно влияние върху обществото.  Ето – вече започнаха протестите ! Западното общество, традиционно недоверчиво към ядрената енергетика, имаше нужда точно от това – някаква авария в атомна електроцентрала, за да започне натиск срещу по-нататъшното развитие на ядрената енергетика. И невежеството… Леле, какво невежество! Наскоро във форума на Dnes.bg проведох следния разговор с непознат участник. Ето какво пише анонимния участник към моя милост:

Светльо, ние от вяра в науката си построихме дремещи ядрени бомби под път и над път, ‘щото сме много умни, предвидливи и знаещи. И ГМО си измислихме, за да си отровим хумуса (и ДНК-то), и ред други чудеса си спретнахме, а сега гледаме с носталгия към епохата на чистата природа, спокойствието и подредения (макар и технологично беден) живот. Аз избирам да живея примитивно (но кой ли ме пита). Горките японци, много ми е жал.

На такъв подобаващ коментар аз отговарям по съответния подобаващ начин:

Ами като избираш да живееш примитивно, що чиниш тук в този форум? Изключвай компютъра, отивай на село в къща без ток и почвай да копаеш.

Понеже съм магистър-биолог, искам да разясниш преди това какво значи да натровиш ДНК-то.

А защо да не вярваме на науката? Защото ако японците не бяха инвестирали толкова милиарди в проучвания и изследвания, сега на картата нямаше да има Япония и нямаше да се говори японците да се връщат на работа още понеделник… а всичко щеше да е в руини

По-късно получих отговор от въпросния човек, че нямал къща на село… Не ми се заяждаше. Щях да му напомня, че в България има доста безлюдни села, в които не живее никой. И да няма къща там, все ще се уреди нещо, нали? Между другото, на мен би ми дошло добре всички такива като него да се изнесат към въпросните селца… Без ток и интернет няма да ми се налага да им чета тъпоумията…

Йордан Янков (автор на две книги и издател на моята книга  пише следното):

Голяма част от човечеството е изключително неграмотна, което говори за катастрофа на образователните системи в глобален мащаб. Не говоря за бедните страни, където хората едва свързват двата края и най-много което могат да постигнат е да се научат да четат, а за развитите страни, където дисциплини като физика и химия се преподават задължително още в малките класове. И какво от това? Масово се пие йод и се прибират децата от улицата, защото на другия край на света нещо е станало и то съдържа думичката „радиоактивност”. Хайде сега да си зададем въпроса, как тези хора оцеляват всеки ден в безкрайно сложния свят в който живеем? Какво е бъдещето на същия този свят, в който невежеството е правило, а не изключение?

Аз ще се опитам да разширя казаното в този абзац. Действително в съвременния свят съществува голям парадокс. От една страна ние сме деца на технологичните чудеса. Имаме космически спътници с GPS приемници, благодарение на които почти е невъзможно да се загубиш по пътя. Имаме огромна орбитална станция с постоянен екипаж. Разполагаме с компютри и интернет. Имаме мобилни телефони. В отделните научни области ние също успяхме да постигнем голям напредък. През 20-ти век ние успяхме да разгадаем структурните формули на нуклеиновите киселини (в това число и на ДНК). В началото на 21-ви век завърши Human Genome Project с успешното идентифициране и картиране на всичките 25 000 гени в човешкия геном. Успехите в биологията и медицината дадоха най-сетне своя плод. Ако само допреди 100-200 години средната продължителност на живота в световен мащаб е била под 45 години, днес тя е около 70 години. В Япония, която ние считаме за най-развитата страна, повечето хора доживяват и до 83 годишна възраст.

Но от друга страна направо е недоумяващо как в съвременния свят продължават да виреят шаманите, врачките, баячките, самозваните лечители, как е възможно човек да предпочете да отиде да му леят куршум, отколкото да се посъветва с професионален психотерапевт… И как може толкова хора да не вярват, че човек наистина е стъпил на Луната? Как изобщо е възможно да съществува движение срещу ваксинациите? Излиза някак си, че учените (които така или иначе представляват един малък процент от населението на една държава) живеят в собствен свят, в който единствено здравият разум и трезвата преценка има място. Останалите (по-голямата част от населението) имам чувството, че не се различават много от тези, които преди хиляди години страхливо са се свивали в ъгъла на пещерата при вида на огъня, или от тези, които изпадали в смъртен страх при вида на свистящия натрий във вода. Някак си обществото не е мръднало особено като мислене. Както и тогава, така и днес хората изпитват панически ужас от технологиите и иновациите. И тъй, днес е модерно да се отричат цели  клонове от науката и технологиите – като генното инженерство и ядрената енергетика.

Аз имам известна идея защо в съвременното технологично общество съществува такъв парадокс. От една страна, науката някак си не оправда очакванията на същото това общество. Петдесетте и шестедетте години на 20-ти век са се отличавали с бурно развитие – откриване на интегралната схема, откриване на структурната формула на ДНК, изобретяването на първия изкуствен спътник, първите полети в орбита и до Луната. И ако през 50-те и 60-те години научният прогрес е бил неизбежен, как ли са щели да изглеждат 80-те и 90-те години? Ами 21-ви век? Със сигурност човечеството е щяло да си осигури своето велико бъдеще. Гигантски градове с огромни небостъргачи, свързани един с друг с монорелсови структури. Пътищата и магистралите трябваше да станат излишни, защото се очакваше автомобилите да летят във въздуха. Медицината със сигурност щеше да реши проблемите с ранната смърт и рака. Гигански орбитални лаборатории и кораби, летящи до Луната и Марс. Колонизация на цялата Слънчева система.

Човечеството обаче доживя до 21-ви век. Излизам на терасата. Странна гледка… светът не изглежда по-различен от снимките, които са правени през 60-те и 70-те години. Ние все още живеем в същите сгради, построени преди десетилетия. А къде ми е летящата кола? Няма и пилотирани експедиции до Луната и Марс. Медицината напредна и редица заболявания станаха лечими, но защо изобщо има все още хора, които умират млади? Това не трябваше да става – не и в бъдещето! Лекарските грешки са ежедневие. Защо трябва да ме учудва, че хората предпочитат да се посъветват с шамана, отколкото с лекаря? На всичкото отгоре ние, хората, продължаваме да бъдем зависими от прищявките на климата и да сме до голяма степен безсилни срещу бедствия. А не биваше да е така!

На всичкото отгоре се случиха нещастия като това с Чернобил. Вярно – такива случаи са единични. Наистина, случаят с АЕЦ Чернобил беше плод на престъпна небрежност, на компромиси с неща, с които нормален човек принципно никога не би направил компромис… а дори и след като бедствието с Чернобил стана факт, комунистическият режим покри случая. Наместо предпазни мерки – манифестации по площадите.

Зелените екоекстремисти биха могли да използват такива случаи като аргумент, че ние никога няма да бъдем съвършени и просто с технологии като тези на генното инженерство, като тези на ядрената физика сме като деца, които си играят с истинско оръжие, за което си мислим, че е воден пистолет.

Но имаме ли основание да се откажем от технологичното развитие? Трябва ли да се отречем от цял клон – ядрената енергетика?

А ако се отречем от ядрената енергетика, готови ли сме да платим цената?

В това  отношение аз съм оптимист по отношение на ядрената енергия…

Разбира се, бих могъл да се превърна в поредния екомалоумник. Бих могъл да си сложа розовите очила. Бих си наложил като мислене и смисъл на живот това да боднем десетина перки в Софийското поле и да не се наложи да строим АЕЦ-и. Бих си казал – еми фосилните горива се изчерват, ама идва биодизелът…

Само дето аз не мога да приема този начин на мислене… Да ви кажа правичката – аз съм правил биодизел. Не вярвате ли? Ще го удебеля – АЗ СЪМ ПРАВИЛ БИОДИЗЕЛ!  Когато работих по дипломната работа, част от задачите ми беше да направя качествен и количествен анализ на липиди. И то от биологичен обект, който има страхотен потенциал – отглежда се в биореактори, натрупва бързо биомаса, има страхотни мастни капки (което е биодизел). Само че, уважаеми приятели, едно е да извлека мастните киселини в лабораторията. Защото в лабораторията аз си имам осигурена апаратура за извличане, която си харчи ток и това ще се отрази в цената, ако реша да правя бизнес с това. Съвсем, съвсем друго е да реша да продавам продукта си. И за каква цена бих го продал?

Същата работа и с перките и слънчевите панели…

Ето защо аз съм оптимист по отношение на ядрената енергия. Ние можем да се правим на многознайковци в интернет форумите и блоговете. Ние можем да си чешем езиците – че не щеме нов Чернобил, че не щеме да има „дремещи бомби” на тази планета. Можем и да киснем по площадите, да веем знамена и да скандираме „АЕЦ Беле НЕ!” (кой ли е измислил този тъп лозунг?).

Няма да има никакво значение. Защото целият спор „ядрена енергетика VS зелена енергетика” може лесно да се сведе до следното. Удебелявам:

Евтин ток от АЕЦ VS скъп зелен ток

Ха сега да видим кое има по-голяма тежест? Емоционалните аргументи на зеленотиквениците или реалноста, която ни удря по джоба?

Публикация в Dir.bg от 27 август 2010: Токът ще поскъпне заради зелена енергия.

И сега любимото ми от mediapool.bg: Българите не искат да плащат за „зелен” ток с цитат:

Едва 13 на сто от българските домакинства са склонни за плащат повече за чиста енергия, сочи изследването. При това мнозинството от тях – 82.5 на сто, биха понесли само „козметична“ промяна в сметките си за ток с до 10 процента повишение.

Та ясно е как стоят нещата! България може да е част от ЕС, но доходите ни не са като на другите държави от ЕС… Не щем АЕЦ? Окей… каква е другата алтернатива? Ми ВЕИ-та!  Колко ще ни струва? Доста… Ми не ви щем перките тогава!

Да живее Европейския съюз.

Да живее Германия, при която АЕЦ ще бъдат заменени изцяло с ВЕИ. Нека германците си плащат скъпия ток.

Пожелавам успех и на тези, които ще се откажат от автомобилите си в полза на конете и каруците! После могат да споделят кое е по-хубаво.

На фона на това колко сме велики, напоследък в Интернет започнах да попадам на разнообразна информация за открития, които дори и не съм подозирал, че сме направили. За тях имам по-малко основание да им вярвам отколкото на това, че ние сме открили компютъра. Така например преди известно време разбрах, че наш човек има принос за първите стъпки на Луната. Но последното откритие направо ме разби – българин на име Продан Христов е открил лекарство срещу рака, което се нарича Антималигноцит.

Антималигноцит обаче не е официално одобрен за лечение на ракови заболявания. Чудя се защо ли? Естествено тук ме заливат всякакви теории за глобални конспирации – дори и някой да открие лекарство срещу рак, то никога няма да бъде одобрено за широко ползване, защото има толкова много производители на животоподдържащи лекарства за онкоболни – нали ако универсалното лекарство срещу рак се появи, всички тези производители ще фалират? Какъв мащабен заговор са направили те – пречат на всички универсални лекарства срещу рак да стигнат до пазара?

Аз обаче съм молекулярен биолог. При това не работя към нито една фармацевтична компания, не се занимавам с фармацевтични проучвания, нито една фирма-производител на лекарства не ме е наела на работа.  Това прави моето мнение малко по-достоверно и непристрастно. Поради тази причина аз реших да проуча що е това нещо антималигноцит. Вероятно изпускам жив гений под носа си, който може да доведе до революция в медицината.

Сядам на задника си и чета.

Влизам в сайта на „Сдружение Антималигноцит“.  Посреща ме надпис – „Антималигноцит – лекарство за лечение на рак“. Индикации: „при всички малигнени заболявания“.

Нека обаче да обясня на читателите на този блог какво означава понятието „рак“. Обясняването на това понятие е изключително важно, защото ние, хората, сме безкрайно наплашени от тази дума. Ние редовно научаваме за някоя известна личност, познат, а за съжаление се случва и да научим за роднина, че е заболял от рак. Така обаче обществото остава с впечатление, че ракът е едно заболяване. Няма обаче такова нещо! Думата „рак“ се използва за описването не на едно-единствено, а на цяла група заболявания, които проявяват единствено сходен признак – клетки, които се размножават неконтролирано. Оттук нататък обаче настъпват различията. Раковите клетки могат да бъдат различни и да произхождат от епителната, съединителната тъкан (тук е редно да отбележа – да, и костната тъкан влиза в тази категория и има и рак на костите). Освен това раковото заболяване в някои случаи може да не даде разсейки (метастази). Но може и да даде. Туморните маси, които се образуват,  имат различни характеристики (цвят, плътност и т.н.), които са често различими дори визуално. И понеже имаме много заболявания, които можем да опишем с думичката „рак“, имаме и много различни методи за лечение. Имунотерапията на рака доведе до силно подобряване на прогнозата за детските левкемии и те са до голяма степен лечими – а някога над 90% от тези случаи завършваха със смърт. Но дори и не всички видове левкемии се повлияват от имунотерапия. Какво остава за другите ракови заболявания.

Сега ще кажа нещо, което няма да се хареса на читателите. Именно тези харастеристики на раковите заболявания затрудняват изобретяването на универсално лекарство за рак – просто защото няма едно-единствено заболяване рак. Неприятно ми е, но прогнозирам, че в близките десетилетия такова лекарство няма да бъде открито, а много е вероятно и никога да не бъде открито.

Би могло да се мечтае за ефективно лекарство срещу дребноклетъчен карцином на белия дроб, например. Или пък срещу семином на тестисите. Но пък за широкоспектърно лекарство срещу рак?

Хм…

Поради тази причина аз съм безкрайно скептичен към този антималигноцит. Големите твърдения изискват големи доказателства.

На сайта на сдружението чета съдържанието на антималигноцит. Активната субстанция е описана като „херба-ацид“. What the…? Какво е това глупаво понятие? Herba (от латински) – зелено растение. Ацид – киселинни свойства. И това се описва като активната съставка на антималигноцита. Твърде си, че „херба-ацид“ се свързва по „химически начин“ с аминокиселините. Как? Защо на страниците на сайта не виждам химична формула на това съединение? Защо не виждам къде точно се свързва с аминокиселините?

Това са основните въпроси, които задавам. Дори и те да бъдат изяснени обаче, това все още няма да е нищо. След като структурната формула на съединението е ясна, трябва да се изясни начинът, по който тя се свързва или попада в клетката и по какъв точно начин влияе на делителното вретено или метаболитните процеси на раковата клетка. От основно значение е въпросът – активната съставка само на раковите клетки ли влияе, или на другите, здравите клетки? Тази активна съставка само със специфични рецептори на раковите клетки ли се свързва? Кои са тези рецептори? Къде са научните публикации?

Според официална информация на сдружението „Антималигноцит“ първият опит за легализация на лекарството е бил във Виена през 1969 година, след което е имало и други, многобройни опити. Но обяснението, което сдружението дава – „бюрокрация“, „политически промени“, е крайно незадоволително. Понастоящем се произвеждат и легализират много лекарства. Но всяко едно лекарство, преди да бъде одобрено, трябва да бъде предложено заедно с ясен отговор на въпроси от типа, каквито аз зададох.

В случая отговор на тези въпроси няма.

След това идва една много интересна част от сайта на сдружението – два линка – единият с надпис „Излекувани“, а другият с надпис „Случаи“. По принцип аз бих очаквал клинични проучвания и статистическа обработка на данните.

Нищо подобно няма на сайта.

Наместо това има емоционално описани случаи на излекувани хора от рак с Антималигноцит. Което не доказва нищо. Защото аз веднага мога да намеря друг линк – „Неизлекувани – „измамени“ с Антималигноцит“. Ако поддръжниците на антималигноцита желаят да бъдат малко от малко коректни, те трябва да описват случаи на сайта както на излекувани, така и на неизлекувани. Да дадат най-малко една елементарна цифра – какъв процент от хората, приели антималигноцит, се излекуват. А ако претендират за сериозност – статистическа обработка на получените данни.

По всичко изглежда, че антималигноцит е поредното шарлатанство.

Ако ли пък не е – нека някой да дойде тук, да опише какво се крие зад името „херба-ацид“ и да ми предложи структурна формула и механизъм на действие.

За създаването на един сайт, където можеш да публикуваш новини, не се изисква голяма философия. Закупуваш хостинг, слагаш софтуер от типа Content Management System и започваш да пишеш. Нищо сложно.

Дискусионният форум, обаче, е нещо съвсем различно.  Най-просто казано това е място, където всеки може да обмени своя опит, своята информация. За да бъде конструктивна дискусията, във форума има правила. Всеки един съществуващ форум има своите правила, които са написани от администратора или от екипа от администратори. Ние, българите, а и не само българите, обичаме да казваме това, което мислим и не обичаме да ни ограничават. Така правилата често се разглеждат като посегателство върху свободата на словото. Ситуацията не се облекчава от факта, че почти във всички случаи администраторът си запазва правото да изтрива мнения без предупреждение и да изгонва потребители без предупреждение.

Защо пиша този постинг? Съвсем скоро форумът на КОСМОС БГ беше най-големият форум за космически изследвания и новини в България. И все още е.  Доскоро в управлението на форума бях включил двама души, на които разчитах. През изминалите месеци и години те доказаха, че на тях може да се разчита, затова ги бях помолил да помагат във форума. И ето – екип от трима администратори и модератори, които имаха право да налагат правилата на форума върху останалите потребители и да участват в решенията на сайта.

Който и да е администратор или модератор, във всеки един форум има един т.нар. Суперадмин, който има повече права от всички администратори и модератори. В случая това е човекът, който поддържа целия сайт и отговаря за хостинга – за КОСМОС БГ това съм аз.  Съответно аз си запазвам правото да вземам решения еднолично понякога – дори и да греша – когато, вярвам, трябва да е за доброто на форума.

И точно тук опираме до настоящата сравнително болезнена ситуация. Защото, бих могъл да кажа, ако не сайтът, то поне форумът понастоящем преминава през най-трудните периоди от своето съществуване.

Аз много добре помня грешките в миналото, които съм допускал по време на управлението на уебсайта. Грешките започнаха още от самото начало със закупуването на хостинга – първоначално се доверих на фирма, която не оправда доверието ми. Имаше периоди, през които сайтът изобщо не се зареждаше. Трябваше да напиша новина спешно? Точно в най-критичния момент сайтът се сриваше… Година по-късно започнах да тичам по други фирми, да гледам най-подходящите оферти за своя сайт. Накрая намерих такава фирма,  която оправда доверието и до ден днешен съм щастлив.

Помня и злополучния конкурс за статии „Звездно лято 2007″. Още неосъзнал с каква отговорност се нагърбвам, реших да проведа един конкурс за статии. Получих две статии и за гласуването използвах анкетника към сайта. Но програмата се оказа бъглива и много хора започнаха да експлоатират бъговете. Реших да анулирам гласуването, което пък незабавно доведе до остра реакция от близо 20 души, които са гласували автентично и се бяха разочаровали от моята практика да трия анкети с лека ръка. Както и да е – проблемът беше решен умело след преброяване на уникалните гласувания. Това задоволи всички.

И разбира се, стигаме до настоящата трета най-трудна ситуация. Която, поне за мен, дойде най-неочаквано.

В края на месец ноември реших да дам повторен шанс на един от дотогава напусналите локални модератори и да го поканя обратно в екипа. Взех решението еднолично, защото вярвах, че всеки има право на втори шанс. Така обаче се случи, че върналият се модератор се скара с един от администраторите на сайта. Администраторът, който до този момент беше активен в раздела, посветен на космическите совалки, реши да си изтрие всички мнения от този подфорум – с лека ръка.

Няколко дни по-късно поведението на администратора се промени към по-лошо.  Той започна да отправя забележки към работата ми в сайта – на публично място, с подигравателен акцент. Реших да му направя една забележка, за да промени стила си на поведение. След което той се оттегли от сайта и пожела изтриване на акаунта си  статиите си и всички мнения във форума.

И знаете ли какво, направих го!

И да ви кажа, не съжалявам. Не съжалявам дори за това, че съм бил по-остър в забележката си . Аз, разбира се, съм толерантен към критика. Но не и към грубо-подигравателна критика към моята работа, още повече когато аз съм тичал в трудните моменти на сайта, аз съм се притеснявал за това дали ще има пари за продължаване на хостинга и за по-нататъшното съществуване на същия този сайт, аз съм обикалял по фирми и съм се чудил как да излезна от ситуацията…

И да, когато аз съм действал еднолично, аз съм го правил за доброто на сайта и форума.  Не казвам обаче, че въпросният оттеглил се администратор не е действал също еднолично – той започна да изтрива потребителски имена малко преди да се оттегли, без да се съобрази с останалите мнения.

Та аз ви питам, уважаеми читатели, къде е истината?

За мой-голям шок и ужас, когато желаех да науча повече за промяната на поведението на гореспоменатия администратор, оказа се, че третият човек в екипа също не беше докрай откровен с мен… Научих го по начин,  който не е етичен. Етичен или не – отново не съжалявам! Трябваше да науча за това какво гореспоменатият администратор е говорил зад гърба ми.

Еми… бях потресен!

Онзи, другият, видите ли, ме критикувал пред трето лице, че съм играел прекалено World of Warcraft през последната година. Що за наглост и безочие! Да, наистина играя World of Warcraft … и изобщо не съжалявам. През последната една година неочаквано пристигна финансов приход за сайта (вследствие на добре свършена работа в университета) и с парите аз успях да осигуря хостинг до средата на 2012 година. Кой ще ме осъди, че след като си бях изчистил задълженията по сайта, съм решил да си купя карта за игра и самата игра оригинално?

Нека този, който е безгрешен, пръв хвърли камък по мен. Изплатил съм си сайта, но вижте ме – имам наглостта да играя World of Warcraft, разбирате ли? И в свободното си време? Ужас и безумие…

Не съжалявам за нищо.

Може да съм се лишил от един от най-активните потребители. Може да е допринесъл до някаква степен за сайта в миналото. Но хич не съжалявам.. Отново си научих уроците, макар и по трудния начин:

1. Никога не доверявай сайта си на човек, когото не познаваш изцяло…

2. Никога не доверявай сайта си на човек, който не е запознат изцяло с трудностите, които ти си изпитвал, за да направиш сайта функционален и съществуващ.

3. Никога не доверявай сайта си на човек, който дори и само намеква, че може да предаде доверието ти.

Форумът на КОСМОС БГ ще превъзмогне трудностите си… и ще продължи да съществува. За по-нататъшното развитие на българската космонавтика.
Благодаря на тези, които уважават труда ми.

Научих си урока.

От друга страна, през изминалите няколко дни един от потребителите на сайта – Пламен, който злобееше по моя сайт в продължение на седмици през изминалата година – официално се извини за поведението си. Какъв развой на съдбата! От тези, от които най-малко очакваш – каква приятна изненада. А от тези, които най-малко не очакваш – секира.