Вълк в овча кожа
Българската християнска общност преминава през един от най-болезнените периоди на своята история. Макар че много хора ще се разочароват със сигурност, когато научат кои от църковните лидери са били обвързани с бившата Държавна сигурност, процесът по огласяване е необходим. Българинът заслужава да знае на кого се изповядва и на кого се доверява. Българинът заслужава да знае кой е този човек, който се осмелява да говори за морал и принципи от амвона.
Признавам си, че към тази тема подхождам изключително емоционално. Поради две причини. Първата е ясна. Според мен огласяванeто на църковните водачи – ченгета стои в една по-различна категория от предишните огласявания. Едно е да си например политик, който е бил обвързан с ДС, едно е да си собственик на радио или телевизия, обвързан с ДС. Ние много по-лесно можем да си представим един аморален политик, аморален журналист… някак си думата “морал” стои по-странично от дейността на тези хора – не казвам, че е маловажно това (да не вземе някой да ми изтълкува думите погрешно)… Но при религиозните общности ситуацията е съвсем различна! Църквата е тази, която в сравнение с всичко друго е най-силно обвързана с понятия като “морал”, като “етика”… В сравнение с журналистите, с политиците… обществото изисква най-много от тези, които се зоват свещеници, които се зоват пастири. Въобще – с какво право ти си застанал пред амвона и говориш за скромност, за благоприличие, при положение, че цялата ти дейност е лъснала пред обществото и ти си опозорен?!?
Втората причина е, че аз имам личен досег с една протестантска църква, за която от години упорито се говори, че ръководителят й е бил агент на ДС. Няма да споменавам името й поради очевидни причини. По същите причини ми се наложи да премахна последните три публикации от собствения си блог – трябва да се признае, че дори и в съвременното пост-комунистическо общество съществуват религиозни общности, в които се донася за даден човек пред трети лица… и аз съм бил неприятно изненадан да научавам какво съм правил, как съм го правил от хора, които въобще нямат никакво отношение към моята особа и към това, което съм правил. Виждал съм невероятни, ужасяващи неща, които включват дори разрушаване на семейства – и това в посткомунистическа България. Как би могъл да предотвратиш всичко това, ако самите лидери на църквата не са морални? Поради тази причина аз реших да млъкна за известно време … макар и не за много дълго, защото знаех, че в един момент комунистическото минало на нашите църкви ще лъсне пред обществото.
И така, нека да видим какви са добрите и какви са лошите новини до този момент. Да, вярвайте ми, че има и добри новини – новини, които изключително много ме възрадваха.
Но първо почваме с лошите новини – а тях всеки вече ги знае… 11 от 15-те митрополити от Светия Синод са агенти на Държавна сигурност… Дори и аз не вярвах, че числото е толкова голямо… Представях си към 5-6, но 11 от 15 – това е абсолютен позор. Не казвам, че останалите четирима, които не са сътрудничили, са цвете за мирисане. Дядо Николай, който излезе чист от прокобата на ДС, е същият този митрополит с Ролекс-а и охранителите си, който нашумя с твърдението си, че идването на Мадона може да е причина за потопяването на кораба Илинден и който получи Златен Скункс от Господари на Ефира – щракнете ТУК, за да изгледате видеото. И колкото е да е странно, тази скръбна ситуация обяснява защо Българската православна църква като институция не оказваше духовна подкрепа на България след 1989 година, не бе коректив на властта и се изказваше само по теми, които разединяват, а не обединяват българската нация.
Слава Богу, има и добри новини… Комисията по разкриване не е успяла да установи принадлежност в три религиозни общности – сред които и силно уважаваната от мен Евангелска методистка епископална църква. За тези от Вас, които не знаят – това е същата църква, от която идва просветителят Петко Славейков и който с помощта на д-р Лонг правят първото пълно издание на Библията на модерен български език. По време на тоталитарния режим Методистката църква е била гонена, нейните пастори били изпращани по затворите, а сградите й – отнемани. Аз съм израстнал в Плевен и като малък помня Кукления театър, който се помещаваше в сграда, която някога е била собственост на ЕМЕЦ. Едва дълго време след големите промени тези отнети сгради започнаха да се връщат на законните им собственици. Трябва да призная, че имам изключителното удоволствие и чест да познавам служители – методисти – и това са едни от най-моралните хора, които познавам. След като излезе информация, че сред тях в днешно време няма ченгета, аз изключително много се възрадвах – и мога да кажа, че дори това компенсира разочарованието ми от БПЦ.
Проверките обаче продължават и аз предчувствам, че следващите изненади няма да са толкова приятни. Все още предстоим да научим кой какъв е бил в Съюза на Евангелските Петдесятни Църкви в България, а това е много важно, защото в България едно голямо мнозинство от вярващите са именно Петдесятни. Предстои да видим кой какъв е бил и сред Българска Божия Църква и Обединени Божии Църкви. С неохота трябва да се признае, че през последните седмици се разигра една доста любопитна драма по случая със СЕПЦ, която започна на уебсайта pastir.org със заглавие “Отворено писмо на п-р Вениамин Пеев”. В това писмо г-н Пеев пише следното: “Настоящето ръководство не се е разграничило от миналото. В СЕПЦ продължава приемствеността на пасторите-ченгета като един неписан закон”. С други думи – очаквайте да излезе много плява…
Основният въпрос, който седи пред нас е: дали ще се промени нещо, след като излезе кой какъв е? Един не по-малко маловажен въпрос е: Откъде да сме сигурни, че тези хора не са били привлечени в тоталитарните структури на НРБ насила – ами ако те са се покаяли вече, защо изобщо трябва да разравяме стари бунища?
Предстои да направя следното пояснение – разравянето на “старите бунища” въобще не би следвало да има за цел да нарочим някого като абсолютен грешник, който трябва да бъде изгонен от църквата незабавно… Но изваждането на досиетата помага да определим кой е достоен да бъде църковен лидер и кой не.
В този ред на мисли отговорът на втория въпрос е ясен – ако хората са се “подхлъзнали” и са се покаяли по-късно, никой няма да им оспори свещеното право да стъпват в църква… Това няма никакво отношение към тяхното спасение или неспасение… Но това би следвало да има тежест относно заемането им на ръководни постове…
А първият въпрос беше : Дали ще се промени нещо? Има два варианта – да или не, единият вариант е свещениците и пасторите-агенти да излезнат с обяснението: “Покайвам се, простете ми”… и всичко да си продължи по старому. Опасявам се, че именно това ще стане – ето например в-к “24 часа” излезе с публикация: “Владиката Калиник поиска прошка за ДС“… Ето, Християнството иска да прощаваме, защо да не продължим по същия път, както преди, амин!
Но ако се замислим малко ще разберем, че подобно поведение не може да бъде класифицирано като истинско разкаяние. Отново се обръщам към написаното от г-н Пеев, който прави изказване във връзка със СЕПЦ, но аз смятам, че бихме могли да отнесем същото и към света на всички църкви! Защо никой не поиска прошка преди огласяването на досиетата? В случая ние имаме следното: прошка ПОСТ-ФАКТУМ, която няма никаква морална стойност. Подобно “покаяние” съществува като инстинкт за самосъхранение, което дори змията би проявила, ако ни ухапе и натиснем главата й с тояга – или пък когато престъпникът, след като чуе присъдата си, моли също за прошка.
Затова не можем да допуснем да съжалим служителите-ченгета и да ги толерираме, ако останат на ръководни постове, но има и още нещо… Нека да им бъде даден шанс искрено да съжалят за постъпката си и да се покаят, до края на живота си ще имат този шанс, но… те не бива да заемат повече ръководни постове. И Библията е категорична по този въпрос!!! Когато в Новия завет Апостол Павел пише към Тимотей, сред посланието има едно специално изискване – към епископите и дяконите – справка 1 Тимотей 3:1-16:
Освен това той трябва да се ползва с добри отзиви и от външните, за да не падне в укор и в примката на дявола….
Забележете какво е изискването тук – вярно e – преди това има други изисквания – “да е непорочен”, да е “мъж на една жена”, да е “самообладан”, да е “разбран”, “порядъчен” – всичко това всеки нормален човек изисква от своите свещеници, пастори, служещи, епископи…
Но има и още едно изискване – трябва да има добри отзиви от външните.
Така аз бях изумен да науча, че има проповедници, които говорят с възмущение от амвона за това, че едва ли не политиката от църквата не трябвало да се определя от външните, от т.нар. “Войнстващ атеизъм” – представете си – външните, външните – тези езичници, тези ГРЕШНИЦИ нямали право да определят кой да е лидер на църква и кой не…
Който мисли така, да си отвори отново Библията и ако твърди, че е истински вярващ, да чете внимателно: “трябва да има добри отзиви и от външните”, не става иначе! Това е така, защото църквата като институция е обърната към външните – тя трябва да разказва на хората “благата вест” и да предлага определен изпипан модел на поведение, както и да възпитава ценности у хората. Няма как да стане това, ако човекът, който стои отпред, вече е компрометиран. Обществената нагласа днес е такава: хората се гнусят само като чуят думите “ченге” и “доносник”.
Така че – може човекът, който днес е в расо, в лъскав костюм и проповядва – може и да се е покаял истински, може да съжалява за това… Но той вече просто не е достоен за службата си, защото името му е компрометирано. И е логично да си подаде оставката за това.
Мисля, че достатъчно много се изказа и достатъчно много се изписа по въпроса с досиетата и църквите. Засега ще спра дотук.
