Робърт Г. Ингърсол (1833-1899), мислител, оратор, модерен агностик – лекция за доктрината за ада

„Ние чухме достатъчно. Всички сме слушали вашите сънливи, безидейни, и банални проповеди, които сме желаели да слушаме. Ние сме чели вашата Библия и трудовете на вашите най-велики умове. Ние сме слушали вашите молитви, вашите тържествени стонове, вашето благоговейно „амин”. Всичко това има стойност по-малка от нула. Ние искаме един факт. Ние молим на вратите на вашите църкви за един мъничък факт. Ние си слагаме шапките на църковните скамейки и под амвоните ви и ви умоляваме просто за един факт. Всички знаем за вашите плесенясали чудеса и за вашите изветряли знамения. Ние искаме факта на годината. Ние ви молим само за един. Дайте ни само един факт за божията щедрост. Вашите чудеса са твърде древни. Свидетелите за тях са мъртви от близо две хиляди години”

-Робърт Грийн Ингърсол, „Боговете”, 1872 г.

Ако има човек, който ме е оформил като скептик, то това е Робърт Ингърсол. Бих могъл да кажа, че го уважавам много повече от съвременните скептици – дори много повече от Ричард Доукинс и Стивън Хокинг. Думите на Робърт Ингърсол звучат страшно! Те са като словесен нож, много по-остър от този на Доукинс и десетократно по-остър от този на Хокинг. Но нещо друго ме изумява повече относно този позабравен писател. Ингърсол е живял през 18-ти век… Ако днешните скептици звучат убийствено през 21 век, помислете си в каква среда е живял Ингърсол. Докато нашата държава е била несъществуваща, докато българинът е бил под ударите на Османската власт, докато ние сме се борили за независима църква, докато нашите мислители са били вярващи, докато Петър Берон е изнасял доклад на тема „Всемирният потоп и последиците от него”… Робърт Ингърсол в една свободна, но богобоязлива Америка се е осмелил да се обяви като агностик и да критикува фундаментални вярвания…

Не е ли достоен за възхищение?

Сега ви представям една лекция от Робърт Ингърсол. Лекцията е посветена на доктрината за ада.

….

ДАМИ И ГОСПОДА. Идеята за ада е родена, от една страна, от отмъщение и бруталност, а от друга страна, от страх. Според моите разбирания американският народ е твърде смел, твърде благороден, твърде великодушен, твърде възвишен, за да вярва в тази позорна догма за вечен адски огън. Аз не уважавам никой, който вярва в нея. Аз не уважавам никой, който я проповядва. Аз не уважавам никой, който замърсява детското съзнание с тази позорна лъжа. Аз не уважавам никой, който добавя към трагедиите на света и тази страшна догма. Аз не уважавам никой, който поставя този вечен облак, тази вечна сянка над сърцето на човечеството. Аз искам да бъда честен с вас. Аз не харесвам тази доктрина, аз я мразя, презирам я, отричам я. За много дълги години начетените  хора от Християнството са изучавали религиите на други страни в света, религиите на хиляди, които са измрели. Те са изследвали религията на Египет, изследвали са религията на Гърция, на Рим, на Скандинавските страни. Сред руините на тези религии начетените мъже от Християнството са настоявали, че тези религии са без основа, лъжовни. Когато начетените хора преминаха през религиите на други страни, те обърнаха вниманието си и към нашата религия. Чрез същия начин на разсъждаване, чрез същите методи, чрез същите аргументи, с които те изследваха другите религии, те преобърнаха наопаки и днешната религия. Защо? Всяка една религия на този свят е дело на хората. Всяка една! Всяка книга е написана от човек. Хората са съществували преди книгите. Ако книги са съществували преди хората, тогава бих допуснал, че има такова нещо като свещено писание.

Според моите разбирания човекът е сътворил всяка една религия и всяка една книга. Има и още нещо, към което искам да прикова вашето внимание. Човек никога не е притежавал идеи, и никога не би притежавал идеи, ако не ги получи от неговата околна среда. Всяка идея, която човек има в този свят, идва от природата. Човек не може да си представи нещо от нищо. Вие можете да си представите животно с копито на бизон, с торба на кенгуру, с криле на орел, с човка на птица, с опашка на лъв, но всяка част от това чудовище ще сте я заели от природата. Всичко, за което се замислите, всичко, за което си мечтаете, ще е взаимствано от природата – всичко! И няма нищо на тази земя, което да произлиза от други сфери. Човек е измислил всяка една религия на този свят. И защо? Защото всяко едно поколение предвещава напред знанието и вярванията на хората във времето, в което са създадени, и във нито една книга няма никакво друго познание освен това на хората, които са я писали. Във нито една книга няма познание за друго време освен за това, за което е писана. Варварите са създавали и винаги ще създават варварски религии. Варварите са създавали и винаги ще създават идеи в хармония с тяхната околност, и всички религии на миналото са създавани от варвари – всяка една от тях! Ние създаваме религии днес. Ние създаваме религии утре. Казвам това, за да потвърдя, че ние променяме религиите, религията днес не е религията от преди година. Какво я е променило? Науката, образованието и растящото сърце на човек. Ние създаваме тези религии всеки ден, и в зависимост от това до каква степен се цивилизоваме, ние подобряваме религиите на бащите си. Ако религията преди хиляда години е толкова несъвместима с днешната, каква ще бъде след още хиляда години?

Ако продължим да правим същите набези върху правоверието, които правим през последните 25 години, какво ще бъде то след 50 години? То или ще трябва да бъде върнато в обръщение до тогава, или няма да бъде легитимно средство. Това ми показва, че всички казват истината – за другите! Защо? Представете си, че г-н Смит трябва да каже на г-н Браун, че той (Смит) е видял труп да излиза от гроба, и когато го е видял за пръв път, той е бил покрит с трупни червеи, но впоследствие трупът се променя със здрава, красива плът. И тогава представете си, че г-н Браун казва на г-н Смит – „Аз видях същото с очите си. Аз бях в гробището един път и видях един мъртвец да възкръсва”. Тогава Смит ще каже на Браун „Ти си лъжец”, и Браун ще каже на Смит „И ти си лъжец”… какво ще си помислите? Би било просто – Смит никога не е виждал такова нещо и поради тази причина не е повярвал на Браун. Ако обаче Смит е виждал такова нещо и Браун го е потвърдил, тогава Смит би намерил подкрепа в своята теория и би отчил Браун като един от основните свидетели. Вместо това обаче той казва: „Ти никога не си го видял”. Когато един мъж казва „Аз бях на планината Синай и там срещнах Бог, а друг човек му е казал „Аз пък бях на тази планина и там срещнах великия Брахма”, а Мойсей казва „Това не е вярно” и оборва това, което е казал другия, другият пък би могъл да твърди, че Мойсей никога не е виждал Бог – това е в моите очи  доказателство, че нито един от тях не говори истината.

Всяка една религия е обвинявала друга религия за това, че другата е абсолютна лъжа, и все пак, ако някой човек е виждал чудо с очите си, неговият ум би следвало да бъде податлив на това да вярва на друг човек, който е видял същото нещо. Истината лежи в доводите и в неумолимия път на всички закони в природата.

И сега, ние си имаме религия. Поне някои хора си имат. Аз не се преструвам, че имам религия. Аз вярвам във живота в този свят – това е моята доктрина, да направя всеки щастлив. Сега, нека бъдещето се погрижи за себе си и ако някой ден докосна бреговете на друг свят, аз ще бъда готов и нетърпелив да си намеря доходна работа като всеки друг. Сега, ние имаме в тази страна религия, която е проподявдвана осемнадесет столетия, и пропорциите са следните – колкото повече вярата в религията е ставала по-силна, толкова мъжете са ставали по-подли и по-зли, и обратната пропорция – докато хората са преставали да вярват, те са ставали справедливи и благотворящи. И ако те вярват днес по същия начин, по който са вярвали някога, аз нямаше да мога да говоря в Ню Йорк. Поради студенината и нелоялността на църквата аз имам своето право да проповядвам, и аз отдавам на църквата дължимото. И така, днес имаме религия. Каква е тя? Те казват, че обширната Вселена е създадена от божество. Аз не знам дали това е вярно или не. Те казват също, че ако не беше първият грях на Адам нямаше да има никакво зло в света, и ако нямаше зло нямаше да има грях в  целия свят, и ако нямаше грях нямаше да има смърт. От моя страна аз се радвам, че има смърт в света, защото това ми даде шанс. Някой трябваше да умре, за да се освободи място за мен и когато моят момент да умра дойде, аз бих желал някой друг да дойде на моето място. Но независимо дали има друг живот или не, дали има някакъв Бог, който да ми даде това, аз ще му благодаря от дъното на душата си, защото целият ми живот е бил радост. Сега, те казват, благодарение на първия грях всички хора са предназначени за вечен ад. И всичко това, защото Адам е наш представител. Еми, аз винаги съм считал, че моят представител трябва да живее по същото време, по което и аз. И винаги съм считал, че аз трябва да имам някакъв глас при избирането на представителя си. И ако аз имах право на глас, никога не бих гласувал за стария джентълмен, наречен Адам. Сега – с цел да предпази човек от ужасяващия ад на вечността, сам Исус дойде на този свят в плът, и за да знаем пътя към вечно спасение той ни даде книга, а тази книга се нарича Библията. И където тази Библия е била четена, мъже веднага са почвали да си колят гърлата. Където и да е обикаляла тази Библия, хората са си измисляли инквизиции и инструменти за мъчения, и са започвали да се мразят един друг с цялото сърце. Но на мен ми е казвано, на всички ни е казвано, че тази Библия е основата на цивилизацията. Аз  пък ще ви кажа, че тази Библия е основата на ада, и ние никога няма да се отървем от идеята, че е боговдъхновена книга. Сега, какво ни учи Библията? Аз няма да говоря за това какво ни учи този или онзи проповедник,  въпросът е: „трябва ли човек да бъде пратен във вечен ад поради това, че не вярва Библията да бъде дело на милостив баща?” и отговорът на този въпрос е да я прочетем. Тъй като много малко хора четат Библията, аз ще ви прочета няколко пасажа. Това е книгата, която се чете в училищата, за да направи децата ни благородни и добри, това е книгата, която трябва да четем на децата, за да имат представа от милост, благотворителност и справедливост. Как Библията ни учи на милост? Сега ще бъдем честни. Аз чета: „Ще упоя стрелите Си с кръв, И мечът ми ще яде меса с кръвта на убитите и пленените, начело с вражеските първенци (Второзаконие 32:42).” Много добър старт за един милостив Бог! „За да гази кракът ти кръв и езикът на кучетата ти да има дял от неприятелите ти (Псалм. 68:23). Отново: „Но Господ, твоят Бог, ще ги предаде и ще ги притеснява много, докато бъдат унищожени (Второзаконие 7:23)”.

„Иисус и с него всички способни за война излязоха внезапно против тях при Меромските води и ги нападнаха.И Господ ги предаде в ръцете на израилтяните, и те ги разбиха и ги гониха до велики Сидон и до Мисрефот-Маим и до долина Мицфа на изток, и ги избиха, тъй че от тях не остана никой, който да оцелее (и избяга).И постъпи Иисус с тях тъй, както му каза Господ: на конете им преряза жилите, а колесниците им с огън изгори.В същото време Иисус, като се върна, превзе Асор и царя му уби с меч (Асор пък беше по-преди глава на всички тия царства);и избиха с меч всичко живо, що беше в него, като предадоха (всичко) на заклятие: не остана нито една душа; а Асор той с огън изгори.И всички градове на тия царе Иисус превзе, и царете им с меч изби, като предаде всичко на заклятие, както бе заповядал Моисей, раб Господен;
обаче, ни един от градовете, разположени по хълмовете, израилтяните не изгориха, освен само Асор, който Иисус изгори.А всичката плячка от тия градове и (всичкия) добитък си разграбиха синовете Израилеви; а всички люде избиха с меч, тъй че всички бяха изтребени: не оставиха (от тях) ни една душа.Както бе заповядал Господ на Своя раб Моисея, тъй Моисей заповяда на Иисуса, а Иисус тъй и направи: не отстъпи нито от една дума във всичко, що бе заповядал Господ на Моисея.Тъй превзе Иисус цялата оная планинска земя, цялата южна земя, цялата земя Гошен и низините, и равнината, и планината Израилева, и низините (покрай планината),от планина Халак, която се простира към Сеир, до Ваал-Гад в Ливанската долина, при планина Ермон, и всичките им царе хвана, порази ги и изби.Дълго време Иисус воюва с всички тия царе.
Нямаше (ни един) град, който да сключи мир със синовете Израилеви, освен евейците, жители на Гаваон: всички те с бой превзеха;защото от Господа беше това, дето те ожесточиха сърцето си и с бой посрещнаха Израиля, – за да бъдат предадени на заклятие и да няма за тях помилване, а да бъдат изтребени тъй, както бе заповядал Господ на Моисея.В същото време пристигна Иисус и порази (всички) енакимци на планината, в Хеврон, в Давир, в Анав, по цялата планина Иудина и по цялата планина Израилева; Иисус ги предаде на заклятие с градовете им.От енакимци не остана (ни един) в земята на синовете Израилеви; останаха само в Газа, в Гет и в Азот.Тъй превзе Иисус цялата земя, както бе говорил Господ на Моисея, и я предаде Иисус за дял на израилтяните, след като я подели между колената им. И земята се успокои от война. (Исус Навин 11:7-23)

Сега, представете си, тези описания са дадени за армия с цел превземане, а хората са изтребени просто заради това, че са се били за домовете си. О, милостиви Боже! Старият завет е пълен с проклятия, отмъщения, ревност, омраза, варварщина и бруталност. Сега, нали и за момент не си мислите, че тези думи са написани от най-милостивия Бог. Недейте откъсвайте сладкото цвете на набожност, за да го смажете със суеверие. Не вярвайте, че Бог е заповядвал убийствата на невинни жени и беззащитни бебета. Не позволявайте на това суеверие да ви превърне сърцето в камък! Когато за нещо се твърди да бъде написано от най-милостивия Бог, но написаното нещо не е милостиво, аз го отричам и казвам, че то никога не е написано от него. Аз ще живея на базата на стандарта на аргументите, и ако размишленията ми на базата на аргументите ме водят към гибел, аз по-скоро ще отида в ада с аргументите, отколкото в рая без тях.

Сега учи ли ни Библията на политическа свобода, или наместо това учи на политическа тирания? Учи ли на човек да се съпротивлява на потисничеството? Учи ли ни за възможността да освободим от трона на тиранията коронования крадец, който наричаме крал? Нека да прочетем.

„Нека всяка душа да се покорява на властите, защото няма друга власт, освен тази от Бога, и всички власти са от Бога” (Римляни 13)

Всички крале, принцове, управители, крадци, грабители които имат авторитет са поставени там от вечния баща!

„И всеки, който се съпротивлява на властите, се съпротивлява на заповедите от Бога”

И когато Джордж Вашингтон се е съпротивлявал на властта на Джордж III, той се е съпротивлявал на силата на Бог. И когато нашите бащи са казали „съпротивата срещу тиранина е покоряване на Бог”, те са фалшифицирали Библията.

Аз отричам тази мизерна доктрина. Когато мечът на въстанието се вдига за пазенето на правата на човека, тогава аз съм въстаник. Когато мечът на въстанието се  вдига, за да даде на човек свободата, да му даде всички негови права, аз съм на страната на това въстание. Аз отричам, че тези правила са узаконени от Най-Великия, владетелите са хора, а президентите и другите са служители на хората. Целият авторитет идва от хората, а не от някаква въздушна аристокрация. На базата на тези текстове от Библията, които прочетох, се крепят троновете на Европа и това са думи, повтаряни през вековете от безмозъчни крале и безсърдечни кралици.

Дава ли Библията права на жените? Хуманна ли е Библията? Как е третирана жената – като трябва да бъде третирана, или като варварска? Нека да видим.

„Жената да се учи мълчаливо и в пълно подчинение” (1 Тим 2:11)

Но ако една жена знае нещо, нека да пита нейния съпруг. Представете си невежеството на жената, която има само този източник на информация.

„А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, но нека бъде мълчалива. Защото Адам е най-напред създаден, а след това Ева” (Защо, великолепна логика!)

И Адам не беше подлъган, а жената беше подлъгана, беше в престъпление (Великолепно!)

„Но аз бих искал да ви кажа, че главата на всеки мъж е Христос, главата на жената е мъжът, главата на Христос е Бог” Така, да кажа, има толкова много разлика между жената и мъжа, колкото между мъжа и Христос. Това е свободата на жената.

„Защото съпругът е главата на жената, както Христос е главата на църквата, и той е спасителят на тялото”

Хубаво! Дори Спасителят не постави мъжа и жената наравно. Мъжът може да се разведе с жената, но жената не може да се разведе с мъжа, и съгласно Стария завет, майката трябва да моли за прошка за това, че е майка на бебета. Великолепно!

Ето нещо от Стария завет:

„Когато излезеш да воюваш против враговете си, и Господ Бог твой ги предаде в ръцете ти, и вземеш от тях пленници, и видиш между пленниците жена добролична, и я възлюбиш да я вземеш за своя жена, тогаз да я заведеш у дома си; и тя да обръсне главата си и отреже ноктите си” (Второзаконие 21:10-12)

Това е във връзка със самозащитата, предполагам!

Тази свещена книга, тази основаваща книга за човешката свобода, или за морала – учи ли ни на извънбрачни връзки и многоженство? Прочетете тридесет и първата глава на Числа, 21 глава на Второзаконие, прочетете за благословения живот на Авраам, за Давид или Соломон, и тогава ми казвайте, че свещеното писание не учи многожество и извънбрачни връзки! Езикът на този свят не е достатъчен, за да опише позора на многожеството, той прави мъжа звяр и жената камък.И все пак това е доктрина в Библията! Доктрина, защитавана от Лутър и Мелантон. Тя отнема от езика ни сладки думи като татко, съпруг, жена, майка, и ни връща обратно към варварщината, пълни нашите сърца с пълзящи, мазни змии от страст.

Учи ли ни Библията за наличието на дяволи? Разбира се, че да. Тя ни учи не само за наличието на добро същество, но и за наличието на лошо същество. Доброто същество трябва да има дом, този дом се казва рай. Лошото същество трябва да има дом, този дом се казва ад. Този ад се предполага, че трябва да е по-близко до Земята, отолкото би ме било грижа да е, и да е населен от духове, призраци, хобгоблини, ужасяващите образи на представата на невежеството и страха, и Библията учи за съществуването на ад и този голям дявол и тези малки дяволчета.

(…)

Сега, слушайте Новия завет, носител на огромна радост за всички народи!

„Слуги, покорявайте се на господарите си по плът със страх и трепет, в простотата на сърцето си, като към Христа” Ефесяни 6:5

Великолепна доктрина.

„Слуги, покорявайте се на господарите си с пълен страх, не само на добрите и кротките, но и на опърничавите,  защото това е благоугодно, ако някой от съзнанието за Бога претърпява скръб, като страда несправедливо” 1 Петрово 2:18-19

„Слуги, покорявайте се на господарите” е поздравът на най-милостивия Бог към някой, който работи за нищо и получава по голия си гръб удари на камшик като заплата за добре свършена работа.

„Слуги, покорявайте се на господарите” е поздрав към човек, който се отправя към изхода, последван от свирепи кръвожадни хрътки и е насочил погледа си към северната звезда. Тази книга трябва да бъде четена в училищата, за да могат нашите деца да заобичат свободата! (Хаха)

Какво казва същата тази книга за правата на мъничките деца? Нека да видим как те са третирани от „най-милостивия Бог”:

Ако има някой син упорит и непокорлив, който не слуша гласа на отца си или гласа на майка си, и те са го наказвали, но той не ги е слушал, тогаз отец му и майка му да го хванат и да го заведат при старейшините на града му, и при портата на мястото му, и да рекат на старейшините на града му: Тоя наш син е упорит и непокорлив: не слуша гласа ни: разкошен е и пияница.Тогаз всичките человеци от града му да го убият с камене, и да умре; и да отмахнеш злото отсред си; и всичкий Израил да чуе и да се убои.  (Второзаконие 21:18-21)

Авраам имаше заповед да предложи своя син Исаак като жертвен агнец, и той се покори. Никой не се консултира със сина.

А чували ли сте някога историята за дъщерята на Йефтай?

„И обрече Иефтай обричане Господу и рече: Ако наистина предадеш Амоновите синове в ръката ми,тогаз онова което излезе из вратата на дома ми да ме посрещне когато се върна с мир от Амоновите синове ще бъде Господу, и ще го принеса всесъжение.
Тогаз замина Иефтай към Амоновите синове да ратува против тях; и предаде ги Господ в ръката му,та ги порази от Ароир дори до Минит, двадесет градове, и до Авел-керамим с поражение твърде голямо. И покориха се Амоновите синове пред Израилевите синове.И дойде Иефтай в Масфа у дома си; и, ето, дъщеря му излазяше да го посрещне с тъпани и ликувания; и тя му бе еднородна: освен нея нямаше нито син нито дъщеря.
И като я видя раздра дрехите си и рече: Горко ми, дъщи моя! ти съвсем си ме закопала, и ти си от онези които ме смущават; защото аз отворих устата си към Господа, и не мога да се повърна.А тя му рече: Отче мой, ако си отворил устата си към Господа, стори с мене онова което е излязло из устата ти; понеже Господ направи за тебе отмъщение на неприятелите ти, Амоновите синове.И рече на отца си: Това нека ми бъде: остави ме два месеца да ида да ходя по горите и да оплача девството си, аз и другарките ми.И той рече: Иди; и пусна я за два месеца; и отиде тя с другарските си та оплака девството си по горите.И в свършването на двата месеца се върна при отца си; и направи с нея по обричането си което обрече. И тя не позна мъж. И стана обичай в Израил.” (Съдии 11:30-39)

Има ли история на света, която да е по-тъжна от тази? Може ли Бог, който би приел такава жертва, да се нарича достоен за служение от цивилизовани хора? Аз вярвам в правата на децата, пледирам за република у дома, за демокрация около домашното огнище и поради това ме наричат езичник и дявол от тези, които вярват във веселата и успокояваща доктрина на вечните мъки…

Прочетете книгата на Йов, прочетете я!!! Господ срещнал дявола и го попитал къде е бил, и той му казал: „Разхождах се нагоре-надолу в страната” и Господ му казал: „Забелязал ли си моя мъж Йов ей там, колко добър е той?” и дяволът отговорил: „Разбира се, че е добър, ти му даваш всичко, което иска. Просто му махни имуществото и той ще те прокълне. Просто опитай!” И той наистина опитал, взел му всичко, което има, и Йов останал добър. Дяволът се изсмял и казал, че Бог не е опитал всичко. Тогава Бог поразил неговата плът, но Йов бил все още верен. Тогава той му взел децата, но останал верен, и накрая, за да покаже колко много е постигнал Йов със верността му, е удвоил собствеността и е имал повече деца от всякога. Ако някога имаш дете, и го обичаш, би ли бил доволен от това Бог да го унищожи и да ти даде някое, което изглежда по-добре? Не, ти си искаш това, ти не искаш друго, и все пак това е идея за любовта към децата, изучавана в Библията.

(…)

Доктрината за ада е била толкова успокояваща за моята раса, че толкова много свещеници са я защитавали. Толкова много е защитавана през вековете от бащите на църквата. Твоят проповедник ще ми каже, че суверенитетът на Бог показва, че той има абсолютна, независима и неограничена власт да се разпорежда с творението си както Той желае, защото Той го е създал. Но дали? Представете си, че взимам ей тази книга и започвам да я оформям, докато се получи от нея човешко същество. Имам ли право да го тормозя, защото съм го създал? Не, обратното, тъй като съм ти дал съзнание бих направил всичко най-добро за теб, което ми е по силите. Те казват, че Бог има право да ме прокълне, понеже ме е създал. Аз го отричам. Друг може да каже, че Бог не е задължен да спасява никого, дори и тези, които вярват в Христос, и че може да им даде и да им отнеме спасението без да намалее ни най-малко неговата слава. Друг казва, Бог може да спаси всеки грешник, какъвто и да е, стига да е съвместимо с неговата справедливост. Нека един най-обикновен човек – и аз твърдя, че съм такъв – морален или неморален, мъдър или глупав, нека да бъде толкова справедлив, колкото може, без значение какви са му молитвите, какви болки може да е поел, за да бъде спасен, или в каквато и да е ситуация, Бог може да не му даде спасение, без най-малкото да подценим неговата слава. Неговата слава няма да бъде ни най-малко заличена – няма обикновени хора, но Бог може да изпрати всеки към ада без да бъде обвинен за нечестност по отношение на този човек.  Теолозите казват, че Божиите създания са за негова слава. Великолепен субект!

Дали някой би имал представа за ада в този свят, ако не бяха вулканите? Вулканите са били разглеждани като камини от ада. Известен теолог, описвайки ада, казва: „Няма да има преброяване на милионите години, в които прокълнатите ще страдат. Цялата математика свършва тук” – и здравият разум, също! „Те няма да правят нищо друго докато пребивават в тази вечност, освен да се сблъскат с мъчения”. Тези думи са казани от джентълмен, който е умрял като Християнин и сега е в бизнеса, където се свири на арфа в отвъдния свят. Друг казва, че нищо не задържа човек в ада освен удоволствието, което изпитва Бог, и болките там не намаляват със свикване в течението на времето. Също се казва, че дяволът обикаля наоколо като лъв, готов да прокълне нечестивите. Случвало ли ви се е да осъзнаете какво противоречие е това да кажеш, че дяволът ще преследва собствените си приятели? Той иска всички служители, които може да вземе, защо тогава ще преследва приятелите си? Според мен дяволът би трябвало да им даде най-доброто, което предлага адът.

До този момент са дадени много причини, поради които Бог би измъчвал нечестивите. На първо място, той ще защити нараненото си величие.Еми, аз се радвам за това! Второ, той ще прослави своята справедливост – замислете се! Трето, той ще покаже и възвеличае своята благодат. Всеки път, когато спасените погледнат към прокълнатите в ада ще им даде жизнено и възвеличаващо чувство за славата на Бог. Всеки поглед към прокълнатите ще удвои плама и радостта на светците в рая. Възможно ли е вярващият съпруг в рая да погледне към мъченията на невярващата си жена в ада и да изпита тръпки на удоволствие? Това е стара доктрина, не на нашите дни, ние сме твърде цивилизовани за това.О! Но това е стара доктрина, че ако си видял своята жена в ада – жената която обичаш, която, в последните ти дни, те е гледала, жената, която те е гледала в стола нощ и ден, която е държала трупа ти с любящи ръце – гледката й в ада би ти дала удоволствие… Тази доктрина не се проповядва днес. Те не проповядват, че гледката ще ти донесе радост, но проповядват, че гледката няма да намали щастието ти. Това е доктрината на всеки правоверен служител в Ню Йорк и аз повтарям, че нямам уважение към човек, който проповядва това. (…)

Един от старите светци – джентълмен, който умря в аромата на светостта, и който сега е в бизнеса с арфата – настояваше, че раят и адът ще бъдат видими един срещу друг.Само преди няколко години Преподобният Фърнес (какво подходящо име) публикувал  памфлет с име „Изглед от ада”. Аз си спомням когато го прочетох това за пръв път. Моята дъщеричка, на седем години, беше болна и в легло. Тя си мислела, че няма да я чуя и взела че прочела част от него на глас. Тя се повдигна от леглото и ме попита: „Кой го е казал това?” Аз отговорих : „Това го проповядват в някои църкви”. „Аз никога няма да отида на църква, докато съм жива”. И тя никога не отиде…

Ако има Бог, който би проклел децата си завинаги, аз по-скоро бих отишъл в ада, отколкото в рая, и бих предпазвал обществото  от такъв позорен тиранин. Тази доктрина никога не бива да бъде проповядвана. Какво право имаш ти, г-н Свещеник, ти, служител на евангелието да стоиш пред портата на гробницата, пред вестибюла на вечността, и да изпълваш бъдещето със ужас и страх? Аз не вярвам в тази доктрина, нито и ти вярваш. Ако вярваше, нямаше да можеш да заспиш и за минута. Всеки човек, който вярва в нея и има в гърдите си нормално, любящо сърце, ще полудее. Всеки човек, който вярва в нея и не полудява, има сърце на змия и съзнанието на хиена.