Ще ни донесе ли 2011 година дългоочакваната летяща кола?

Къде ми е летящата кола?

Моето отрастване през 90-те години на 20-ти век и началото на новото хилядолетие беше вълнуващо. Често твърдя, че аз и моите връстници сме деца на технологичните чудеса. Това не е много далече от истината. Ние имахме удоволствието да се появим на бял свят в компютърната ера и станахме свидетели не само на много от джаджите на бъдещето, които бяха обещавани от научните фантасти, но и на такива, които не бяха обещани! Имаме лаптопи. Разполагаме с дългоочакваните видеофони – е не точно такива, каквито си ги представяха фантастите, но днес е възможно да предаваме на далечни разстояния звук и образ. Разполагаме с чудесни средства за забавление – компютърни игри и сюжети, разиграни във виртуална реалност. Триизмерното кино, което стана популярно през последните години, е готина придобивка. На пък е да се сбъдне едно интересно предсказание на фантастите – появата на електронното четене, което постепенно ще измести хартиената книга. Дори и аз се чудя защо още ходя по книжарниците и купувам книги, а не си взема един електронен четец. Може би, защото не съм готов за тази голяма крачка все още.

Колко чудно е нашето настояще, биха казали много от моите познати. Сигурно много хора в миналото са го очаквали с нетърпение, но не са го доживяли. Ние сме късметлии, нали?

За съжаление мнозина от израстналите през по-далечни години на миналия век, да речем 50-те, 60-те и 70-те години не се чувстват доволни от настоящия 21-ви век. Недоволните от технологичното развитие са също толкова много, колкото и доволните. Не заради това, което ние получихме, а заради това, което не получихме. Със сигурност лаптопите, айподите, айфоните и разните му там джунджурии са полезни. Но дори и с тях някак си визуално 21-ви век не се различава от 20-ти век. Нашите градове на 21 век трябваше да приличат на градовете от „Стар Трек” и „Стар Уорс”. Брутално казано, 21-ви век изобщо не е някак си… футуристичен! Ние по-скоро живеем в ера на “Семейство Флинстоун”, отколкото в ера на “Семейство Джетсън”. Ние все още живеем в същите сгради. Возим се във все същите влакове и самолети и изстрелваме хора в космоса във все същите ракети, както и преди 50 години. А сутрин като стана и трябва да стигна някъде бързо, това просто е невъзможна задача. Пътища, задръстени от коли… Това не трябваше да бъде проблем на 21-ви век. Много от моите познати въздишат по съвременните автомобили – ух, каква яка хидравлика била… колко хубава аудиоуредба си сложил еди-кой си познат… Но това не са автомобилите, които очаквахме. Автомобилите на 21-ви век трябваше да бъдат летящи. Шокиращото е, че вече тече второто десетилетие от този век, а няма ни най-малък изглед във въздуха да полетят коли. Големите автомобилни компании не работят по този въпрос. И още, което е плашещо – дори най-богатите нямат летящ автомобил – защото просто няма откъде да си купят. Такива не съществуват на пазара! Днес производители говорят за хибридни автомобили, за екологично чисти електромобили… но много рядко се споменава за летящи автомобили!

Като се имат предвид безкрайните нерви с големия трафик, които човек изпитва всеки ден, когато ходи на работа (освен ако не живеете в малък град или на село), като се има предвид носталгията по миналите мечти, лесно може да разберем защо хората все още си мечтаят за летящи коли. Или както имаше една реклама на IBM от 2000 година, в която Евъри Брукс (един известен актьор от “Стар Трек”) казва: „Годината е 2000, но къде са летящите коли? Обещаха ми летящи коли. Не виждам никакви летящи коли. Защо, защо, защо?”

И тъй, летящата кола се превърна в символ на провала на фантастите и футуролозите да предсказват това, което ще се случи в бъдеще. Странното е, че много от тези фантасти и футуролози са били добри учени и големи мислители. Виждали са  съвременните направления в световната наука. Как така предсказваха дълги години истории за бъдещето, в които колите летят? И как проспаха Гугъл, Фейсбук, например?

Къде сбъркахме? Как допуснахме да влезем в 21-ви век без да имаме летящи коли?

Не че не е имало опити! През последните 50 години е имало над 100 прототипа на летящи коли, които обаче никога не са достигали до пазара. Въпросът не опира толкова дори и до липса на финансиране (имало е доста смели инвеститори на летящи коли), колкото от инженерна гледна точка автомобилът и самолетът са две твърде различни машини и опитът да се сближи колата със самолета до този момент винаги е бил обречен на провал. Най-грубо казано на обикновен език – за да бъде един автомобил добър и безопасен той трябва да бъде тежък, а за да бъде един самолет добър, маневрен и безопасен (и да лети най-вече), той трябва да бъде лек. По отношение на автомобилите масата се разпределя сравнително поравно на всичките 4 гуми, докато при самолета 90% от масата се разпределя върху задните гуми. В този ред на мисли хората, които се опитват да създават летящи коли, най-често излизат с хибриди, които не са нито добри като автомобили, нито като самолети. За един заможен човек е по-удобно да си купи едновременно автомобил и самолет, ако има нужда.

За съжаление законите на физиката не са се променили през последните 50 години, които твърде много затрудни човечеството да придобие обещаваната от фантастите летяща кола. Още Хенри Форд се е опитвал да създаде летяща кола в началото на 20-ти век. Но първият що-годе добър опит е реализиран през далечната 1956 година, когато Федералната  авиационна администрация одобрява проекта „Тейлър Аерокар”, разработен от Молтън Тейлър. Това е и първият работещ модел на летяща кола. Експлоатацията й обаче е свързана с редица неудобства. След всеки полет крилата й трябва да се сгъват ръчно (една ужасно неприятна задача). На всичкото отгоре тя не е в състояние да лети на добра височина, не е добра да изминава дълги разстояния в полет, което са си недостатъци. Никой от проекта не могъл да убеди хората да си купят летяща кола, защото, както вече казах, било много по-добре да си купиш кола и да разполагаш с най-обикновен личен самолет. Произведени са едва четири модела преди инвеститорите на проекта да се откажат. Тези четири модела кацат в музеите.

През 70-те години Тейлър прави нов опит за създаването на летяща кола, разчитайки на 20-годишния технологичен напредък на човечеството. Автомобилът е много по-добър от предходния, но отново никога не достига до пазара поради бюрократични спънки. Автомобилите трябва да имат добра броня, да издържат добре на странични удари в случай на катастрофа, докато самолетите си имат други изисквания. Оказва се невъзможно да се задоволят всички изисквания на бюрократите, без да се добави голямо количество допълнителна маса, която срива проекта. Разбира се, не можем да се сърдим на бюрократите. Дори и в днешно време има твърде много идиоти, които карат по пътищата и предизвикват катастрофи. Бюрократите трябва да се грижат да не позволят на тези идиоти да карат нетествани коли, още повече летящи.

Но вероятно днес, повече от 50 години след първите опити, летящата кола може би ще стане реалност. Днес е на път да се реализира проектът „Терафуджия” (или „Терафюгия” с американско произношение). Този проект е събрал най-добрите специалисти в САЩ, завършили в престижния Масачузетски университет. Те са на път да пуснат на пазара първата летяща кола. Но вместо да създадат кола, която да я накарат да полети, те по-скоро създават самолет, който е пригоден и за шофиране по пътя. Така „Терафуджия” се нарича още „шосеен самолет”, макар че масмедиите припознаха в нея дългоочакваната летяща кола.

“Терафуджия” като кола… и самолет!

„Терафуджия” все още не е колата, в която бихте се качили и бихте излетяли още от гаража – за да полетите имате нужда от дълга писта. Все пак, ръководителите на проекта са стигнали много по-далече и от Тейлър, и от всичките други разработчици. Днес вече имаме над 50-годишно развитие в областта на материалознанието, а разполагаме и с компютри. Комбинирани двете неща заедно означава, че вече е преодоляна една от най-големите пречки на летящите коли – крилата на автомобила могат да се сгъват и разгъват напълно автоматично – при това само за 20 секунди! Изглежда, че и проблемите по сигурността са разрешени – „Терафуджия” хем може да лети, но има и добра броня, има и въздушни възглавници, има и всички системи за сигурност, които имат съвременните автомобили! Използва едно и също гориво както за шофиране, така и за летене. През изминалата 2010 година „Терафуджия” беше одобрена от Федералната авиационна администрация като спортен модел. Така че ако искате летяща кола, трябва да имате и пилотски лиценз – който се добива сравнително лесно в САЩ. Единственият проблем е цената, която излиза на 200 000 долара.

Разработчиците на „Терафуджия” разчитат да започнат продажби още през тази 2011 година. Те успяха да преминат много от бюрократичните спънки вече, дори и одобряването от Федералната авиационна администрация. И все пак, за да се стигне до масово производство, остават още – които ако не бъдат преодоляни лесно, в най-добрия случай означават отлагания, а в най-лошия случай – още един прототип на летяща кола в музея. Но дори и „Терафуджия” да не успее, тя вече ще е стигнала много по-далече до нас, отколкото предишни проекти.

Дали най-сетне през това десетилетие ще имаме летящи коли? Аз оставам циничен скептик, който обаче има известна надежда това да стане реалност… При първа възможност ще пиша, ако се стигне до масови продажби!

И се опитвам да гледам философски на нещата. Да, разочароващо е, че светлото бъдеще от научната фантастика не стана реалност. Вярно е, че всеки фантаст от 50-те години, доживял 21 век, се оплаква от това. Но пък от друга страна радостно е, че не стана факт и онова другото, апокалиптичното бъдеще, което също беше предсказвано от фантастите и нямаше роботи-унищожители и разрушени градове. Какво повече искаме от това?

С извадки от Popular Mechanics и Popular Science