За Стивън Хокинг и отношението му към Бог и малко собствени размишления…

Преди два-три дни обществеността бе разтърсена от едно събитие. През следващата седмица (т.е. седмицата между шести и дванайсти септември) ще излезне новата книга на Стивън Хокинг – “Великият дизайн”. Стивън Хокинг (обяснявам за тези, които все още живеят в пещера) е един от най-великите учени в днешно време – не просто защото е добър физик-теоретик, но и защото е брилянтен популяризатор на науката – т.е. за обикновените хора като мен и теб може пише материали на възможно най-простия език. Книгите на Хокинг са бестселър – неговата книга “Кратка история на времето” е достъпна и можете да си я купите от големите книжарници. Ето как Хокинг, независимо от факта, че е прикован за инвалидна количка, е един от най-влиятелните хора в целия свят.

Именно новата му книга предизвика такъв голям смут. Защото в нея се казва ясно: “Бог не е необходим за създаването на Вселената”. Независимо че книгата излиза официално през идната седмица, части от нея са публикувани в “Таймс”. И така…

Войната между вярата и науката не е от вчера. Може да не е чак толкова явна в България, но и у нас постепенно набират скорост групировки, които пропагандират идеите на младоземния креационизъм (в по-големия процент от случаите), на староземния креационизъм (в една малка част от случаите) и на интелигентния дизайн (в случаите, в който пропагандатора е някои човек с научно образование, което в повечето случаи не е физично или биологично). В САЩ положението е направо плачевно. Там креационистите се опитват да диктуват политиката и има цели групи, които лобират за елиминиране на изучаване на еволюционната теория и налагането на изучаване на креационистки идеи в училищата. Водят се и съдебни дела, а някои учители дори и без официално одобрение преподават креационизъм! Въпрос на време е това да се случи и в България. За незапознатите – креационизмът (ot creatioon), както показва името, е псевдонаучна идея,  според която човечеството, животът, Земята и Вселената са създадени от свръхестествено същество. Най-популярната форма – това е младоземният креационизъм, който е известен като Библейски креационизъм. Накратко – книгата Битие от Библията се интерпретира буквално. Светът е създаден за няколко дни от Бог. Адам е създаден от пръст. Ева – от реброто на Адам. И т.н.

От друга страна, учените не остават длъжни и на креационистите.  През 2006 година еволюционният биолог Ричард Доукинс публикува книгата “Делюзията Бог” (или “Заблудата Бог”), в която ясно и категорично се обявава, че Бог според аврамистичните религии най-вероятно не съществува. Писателят Ед Бабински, който също е биолог, пише книгата “Напускане на стадото” за оборване на крайната форма на християнството (фундаментализъм). Парадоксалното е, че когато аз си писах с Ед Бабински, той ми съобщи, че един от оглавяващите на Института по креационни проучвания го е посъветвал да завърши биология в нормален колеж, а не да запише християнски колеж (такива не са и акредитирани), под предлог, че така ще може по-ефективно да се бори с еволюционизма. Явно това е имало обратен ефект

Тук идва обаче мястото на учените, които редовно използват думата Бог в своите изявления и книги – става въпрос за научнопопулярните, а не за публикациите от чисто научен характер, където само споменаването на думата Бог е предпоставка за отрицателна рецензия. Самият Айнщайн е известен с фрази като “Бог не играе на зарове”, “Аз искам да знам как този свят е сътворен от Бог, всичко останало са детайли”.  Дори някои от търсачите на бозона Хигс наричат частицата “частица на Бога”.

И тук идва мястото и на Хокинг, който в книгата си “Кратка история на времето” пише, че когато учените са наясно с фундаменталните закони на природата, “тогава ще сме наясно със съзнанието на Бог”.

На пръв поглед изглежда, че великите учени до един достигат до откровението за Бог. Но така ли е в действителност?

Добре е да се изследва този въпрос на по-задълбочено равнище, за да бъдем предпазени от някои неприятни изненади, като например новата книга на Хокинг. Според която “Бог не е необходим за създаването на Вселената”. Повечето хора бяха наистина неприятно изненадани. Аз не бях.

Преди да направим изследването, добре е да разграничим отделните философски позиции по отношение на възгледите на човек към Бог.

атеизъм - това е крайното отричане на всякаква форма на създател, творец

теизъм - възглед, според който съществува създател, творец и е деен, активен, намесва се в управлението на света – има чудеса, откровения, пророчества

деизъм – възглед, според който съществува създател, творец, но той не се намесва в управлението на света – няма чудеса, откровения, пророчества

пантеизъм - физическата Вселена е еквивалент на Бога, няма разделение между творец и творение

Към кои възгледи спадат тези на аврамистичните религии? Да вземем например Християнството като най-известния представител на тази религия. Библията описва Бог като съществуващ и деен. Той се намесва в живота на човек – Матей 9:27-31, Лука 14:1-6 и т.н. Следователно възгледите на християните са теистични.

Какви са възгледите на учените, които говорят за Бог и използват това в своите книги?

Айнщайн не е бил атеист. Първоначално не е харесвал идеята за начало, защото някои може да си направи извод, че тя произлиза от Бог. И тук прави голяма грешка – докато неговите изчисления го довеждат до идеята, че Вселената все пак е имала начало, Айнщайн въвежда космологичната константа, за да се отърве от идеята за начало. По-късно наблюденията на Хъбъл показват, че Айнщайн греши. Днес се знае, че Вселената е имала начало и това начало ние го наричаме условно Големият взрив. Затова Айнщайн не е атеист. Но той-не е и теист – т.е. не изповядва възгледите на християнството. Ето какво пише Айнщайн:

“Лъжа е това, което се пише за религиозните ми убеждения, лъжа, която се повтаря систематично. Аз не вярвам в личностен Бог и никога не съм го отричал, а съм го подчертавал изрично”.

Оттук става ясно, че Айнщайн не е вярвал в Бог като персонаж, като Исус. Но защо Айнщайн пише за Бог? В какъв Бог е вярвал той:

“Аз не съм атеист и не мисля, че мога да се нареча пантеист. Ние сме като малко дете, което влиза в библиотека с книги, написани на много езици. Детето знае,  че някой трябва да е написал тези книги. То не знае как. То не знае езиците. Детето подозира, че има мистериозен ред в подредбата на книгите, но не знае какъв ред е”.

И следният цитат:

“Аз вярвам в бога на Спиноза, който се открива чрез хармонията на това, което съществува, не в Бог, който се занимава със съдбите и действията на човешките същества”.

Оттук можем да заключим, че Айнщайн е бил деист. Айнщайн обаче не вярва в деен Бог, който твори чудеса. Защо ли?

Айнщайн не е разбирал причината за страданията и злото. Именно това е проблем и за мен- аз, като автор на този постинг, не мога да разбера – защо има зло? Защо има деца, които боледуват от рак? Къде е Бог във всичкото това нещо?

Затова ще пиша по-късно. Да се завърнем на темата за Хокинг. Какви са неговите възгледи?

Аз още от сега мога да си представя великия учен. Прикован за инвалидна количка, без възможност да се придвижва самостоятелно, без възможност да говори, без възможност да съществува без помощта на друг човек. Неговата бивша съпруга казва при развода си за интервю към “Индипендънт”: “Той е атеист. Защо Бог се появява в неговите книги? Очевидният отговор е, че това му помага да си продава книгите”. Вероятно, разсъждавам аз, може би Хокинг наистина се е молил за изцеление през определен момент от живота си? Може би наистина е искал отново да проходи, но това никога не е ставало… и Хокинг се е обърнал към атеизма?

Дотук имаме двама велики умове на нашата цивилизация. Стивън Хокинг и Алберт Айнщайн. Нито един от тях не е теист. Нито единият от тях не изповядва християнската вяра. Единият е деист. Другият е атеист.

Вече стигаме до отговора защо толкова много учени пишат за Бог в книгите – това автоматично дига продажбите. Защо някои популяризатори говорят за “частицата на Бог”? За да се привлече вниманието на обществеността към експериментите, свързани с Големия адронен колайдер.  За вярващия в Бог човек това може да изглежда като ужасен пиар. И то може би е така. Все пак споровете около Бог не водят до нищо добро – само до караници, само до раздори – а накрая всеки продължава да си вярва както си иска.

И все пак аз продължавам да задавам въпроса – защо има толкова много зло в този свят и къде е мястото на Бог в него?

Християнските апологети и вярващите учени се опитват да дадат отговор на този въпрос. Те, казват, болката има своя смисъл. Ако докоснем горещия котлон, болката сигнализира, че тялото ни е в опасност. Освен това страданието има смисъл за духовното израстване.

И все пак… къде е духовното израстване за малките деца, болни от рак? Що за жестокост са възможните обяснения – децата изкупуват грехове на родителите ли? Или чрез децата родителите израстват духовно? Къде е мястото на един добър Бог? Или може би Бог наистина не е чак толкова добър. Може би имаме един жесток създател, който дори накара Авраам да принесе сина си в жертва, само за да тества неговата вяра!

Други апологети казват: проблемът за злото от атеиста се формулира по следния начин: Бог е добър. Бог е всемогъщ. Бог е всезнаещ. Ако всезнаещ и перфектно добър Бог съществува, зло не може да съществува. Но злото съществува. Следователно всезнаещ и перфектно-добър Бог не съществува. Апологетите казват: Бог е наистина всемогъщ, всезнаещ и добър, но той нарочно не е създал перфектен свят. За да можем ние, съзнателно със своя си избор, да изберем дали да го следваме. И накрая ще бъде създаден перфектен свят, в който ще същестуват заедно Бог и неговите последователи. Всички останали ще съществуват отделно от него, в ада.

Но това автоматично поставя още един въпрос: как е възможно един любящ Бог да прати хора в ада? Що за варварин би пратил децата си да се мъчат во век и веков?

Честно да ви кажа, самият аз не знам какво да мисля за вярата. Аз съм на кръстопът и не мога да взема категорично решение за това кой е прав и кой е крив. В крайна сметка фактът, че малки деца страдат от какви ли не заболявания и се мъчат и Бог седи безучастен – това е нещо, което апологетиката не е успяла да обясни задоволително. Нито някой вярващ. На фона на това съм приел позиция на wishful thinking – аз се определям като универсалист, че някой ден всички ще достигнем до перфекционизъм и че видим перфектният създаден нов свят.

Защото, подобно на Айнщайн, осъзнавам хармонията на физичните закони.

Но кой знае?