През последните няколко дни затвориха един от любимите ми сайтове – “Читанка”, или chitanka.info .
Какво можем да научим от изявленията в медиите по отношение на затварянето на сайта? На първо място, зад него стои престъпна групировка, която е нанесла щети за милиони левове.
Хем ми е смешно, хем ми е тъжно. Смешно ми е само като прочета израза “щети за милиони левове”… Това ме подсеща да направя обзор на състоянието на литературния пазар у нас.
Имам удоволствието да се познавам с редица писатели, издатели, критици и прочие. Когато имам време, посещавам сбирките на клуба за фантастика и прогностика “Иван Ефремов”. Дори съм и лектор. Един от най-близките ми хора в “Ефремов” ще си остане Юрий Илков (известен също така като Генерала).
Преди известно време беше публикувано интервю с него - “В България литературен пазар няма. Няма и професионални писатели”. Интервюто е много показателно за това, че в България понастоящем не съществуват писатели на литература, които да се издържат (себе си и семейството) само и единствено с писане. Но аз няма да говоря за интервюто, а за личните си впечатления за това, че в България литературен пазар няма.
Аз купувам книги. Обичам да купувам книги. Познайте обаче откъде ги купувам предимно – не от книжарниците, а от онези баби и дядовци по улиците, които едва връзват двата края и разпродават класическите си четива за по два-три лева. Някъде ще намерите книжки и за по един лев. Защо го правя? Защото не мога да си позволя да купувам книги от порядъка на 15-20 лева. Даже доскоро бях в дълг на едно издателство, което ми отстъпи книги за по 30 лева, а аз така и не намерих време да върна парите – защото все изникваха други разходи. Издателството беше доста толерантно към мен, да си призная.
През последните няколко години проблемът с търсенето и намирането на книги, изглежда, беше разрешен от развитието на он-лайн книгите и на он-лайн библиотеките. Като пример за такава библиотека “Читанка” бе един от успешните проекти – в рамките на няколко кликвания успявах да намеря това, което ме интересува. Естествено, четенето от монитор причинява главоболие – но поне е безплатно. “Читанка” така и не ми взе и лев за услугата, а на страниците на сайта така и не намерих досадни и натрапчиви реклами, които са тъй характерни за други подобни сайтове.
Това естествено повдига въпроса – с какво толкова са престъпили закона собствениците на “Читанка”, които разпространяват информация безвъзмездно и на допроволни начала?
И още повече – какво е мнението на писатели, които са публикували произведения там (или са имали късмета и щастието/нещастието да видят произведенията си там)?
Отиваме в блога на многоуважавания от мен писател Николай Теллалов (Шаркан). Един от най-известните съвременни български писатели (фантасти). Позволявам си да изкопирам негов текст в моя блог – без цензура, без премахване на смисъла на изречението. Ники го заслужава – защото е от успешните писатели, превеждани в цял свят и защото романите му наистина се купуват и се ценят от младежката аудитория (говорим за хитови заглавия като “Да пробудиш драконче”, “Пълноземие”, “Царска заръка”). В това число и от мен, защото аз имам негови книги у нас. Книги, които ще останат за поколенията. Ето текста на Ники Теллалов, без цензура:
ЕДНА КУЛТУРА Е ОЩЕТЕНА САМО КОГАТО ПРОИЗВЕДЕНИЯТА Й НЕ СА СВОБОДНО И НЕОГРАНИЧЕНО ДОСТЪПНИ ЗА ВСЕКИ ЖЕЛАЕЩ.
Ако някой е ощетил културата, то това е държавата (министерството на Рашидов) и въоръжените й измекяри (МВР) – тъкмо ТЕЗИ отрепки ЗАТВАРЯТ достъпа на хората до литературните творби.
Истинският писък тук е по повод на “милионите левове”, от които ламята-държава няма да си вземе данък. Дреме й на тая ламя за културата като такава.
Искам да копирам и извадя на бял свят мнението на още един писател и блогър – Григор Гачев. Той също е имал негови произведения, качени на сайта на “Читанка”-та:
Впечатли ме и идеята за нанесените на българската книгоиздателска дейност щети за милиони левове. Като се има предвид, че средната цена на една книга е петнайсетина лева, и от тях печалбата е три-четири лева, загуби от два милиона (минимумът за “милионИ”) означават продадени петстотин до седемстотин хиляди книги по-малко за тези две години. Доколкото ми е известно, това е далеч под общия брой на всички продадени книги в България за периода, от всички издателства общо. Това означава, че оборотът на книгоиздателствата след затварянето на сайта ще се утрои, печалбата им също, и т.н. Да си призная, не го вярвам.
А за нанесените щети на българската култура дори не ми се говори. Ако твърденията са верни, то чрез Читанката българите са прочитали годишно по няколкостотин хиляди книги повече. Старателно се опитвам да си представя как това ощетява българската култура, но не успявам. Особено пък в днешните времена, когато да си купиш книга е едва ли не капитална инвестиция, а да накараш някой, особено Интернет поколението, да чете книги е олимпийско постижение. Да унищожиш това, което го е постигнало, означава да реализираш “451 по Фаренхайт” на Рей Бредбъри на живо. Тук, в България.
Аз бих искал да поставя на дневен ред два въпроса:
1. Къде е държавата, когато става въпрос за интересите на българските потребители?
2. Къде е държавата, когато става въпрос за интересите на българските писатели и издатели? – тук да направя една вметка – на истинските писатели и издатели, не тези, които лапат пари за издаването на отдавна отишли си от тоя свят български автори – като Елин Пелин, например… на истинските писатели, не тези, които търсят аудитория и читатели, а не тези, които графоманстват само за своя лична изгода…
Посегателството върху българската култура няма да успее… Прочее, часове след затварянето на “Читанка”, тя вече се появи на два интересни адреса:
юни 25, 2010 в 7:39 pm |
[...] [...]
юли 4, 2010 в 3:05 pm |
[...] За затварянето на „Читанка“- да хвърля и аз своя камък… [...]